Posts Tagged ‘хоби’

Самодивско хоро

Posted: юли 21, 2014 in Хоби
Етикети:,

Тази пролет се оказа силно дъждовна – може би за компенсация за сухата зима. Аз все си мисля, че природата си знае работата, така че не бих се тревожила за времето 🙂 Пролетните дъждове обаче ми дадоха време за „крафтърство“, както е модерно да се нарича напоследък. Ровенето в Интернет за добри рецепти за козунаци ме отведе до този прекрасен сайт, където попаднах на инструкции за красива феичка. С моята любов към нежните и красиви неща от хартия, просто не можах да й устоя.

И така, след известна работа с инструментите за хартия, се появи и моята версия на феичката:

Image

Image

Как я направих ли? Следвах инструкциите на Maria Miteva-Christou в собствения й блог (виж по-горе). Но тъй като нямах възможност да следвам шаблоните на Мария, за формите импровизирах – просто нарисувах сама и изрязах всички части на феичката, следвайки собствената си фантазия.

След първата малка хубавица, не мирясах, докато не направих и втората:

Image

Image

Image

Е да, обаче както се вижда на една от снимките, се бях попрестарала с количеството изрязани части. И от всичко, което „артиса“, сглобих още няколко феички:

Image

След това ми дойде на ума, че тези хубавици вероятно ще са много самотни без другарчета – момченца. Така де, защо сега такава дискриминация?

И скоро се появиха на бял свят двете горски братчета – принцове на феите:

Image

Както възкликна една приятелка като ги видя: „Цяло самодивско хоро са друснали!“

В крайна сметка обаче феичките виреят по цветята. Та от тук и следващото подобрение – цветни пролетни гирлянди:

Image

Advertisements

Октомври е и в нашето шантаво семейство отново започнахме с подготовката за Хелоуин. Пробваме костюми и шапки от минали години, обсъждаме страховити теми и творим страховити украси. Снощи си легнахме късно, заради сглобяването на симпатичната зелена вещица Лили:

IMG_20131009_213026[1]

Много е сладка и знам, че вече се питате от къде ли сме взели шаблона. Веднага отговарям: от ето тук.

Докато изрязвахме, имахме за задача да мислим приказки за зелената вещица Лили. Получиха се много интересни и страшни истории. Тук ще споделя една от тях…

Живяла някога една зла вещица на име Лили. Тя била много красива и елегантна вещица. Имала островърха черна шапка и черна рокля, и метла. А кожата й била зелена. Може да не звучи много красиво и елегантно за нас, хората, но злодеите си имат собствени критерии за красота. И Лили била по злодейски красива!

Зърнал я веднъж един зъл магьосник и се влюбил до ушите в нея. Паднал на колене и й предложил да се ожени за него. Но Лили не бързала. Тя решила да постави кандидата за ръката си пред изпитание. Казала му, че ще се ожени за него, само ако й донесе една черна роза.

Ами сега? От къде можел магьосникът да намери черна роза? В магьосническите му книги пишело, че далеч, далеч, през девет планини в десетата, имало една черна градина, в която растели черни цветя. Тръгнал той на дълъг път, минал през много изпитания, и стигнал чак до черната градина. Видял той, че там наистина растели най-различни черни цветя: черни далии, черни теменужки, черни бегонии, черни петунии, а накрая открил и една черна роза. Тя била една-единствена в цялата градина.

Откършил той внимателно безценното цвете, но се убол на един от бодлите му. Тозчаз кожата му от розово-бяла станала зелена.

Тръгнал магьосникът да се връща. Не щеш ли, препънал се той в едно клонче, и изтървал розата. А тя паднала право в реката, която течала наблизо. Магьосникът бил отчаян: изгубил бил безвъзвратно единствената черна роза на белия свят! Значи и мечтата му да се ожени за най-красивата сред вещиците била безвъзвратно изгубена.

Отишъл той при нея, отчаян, покрусен, паднал на колене, и й рекъл:

„Знам, че сега никога няма да се ожениш за мен, защото се връщам с празни ръце. Но повярвай ми, намерих за теб единствената черна роза на света, но реката я отнесе.“

А вещицата се усмихнала нежно, обгърнала с длани лицето му, и рекла:

„Зная, че ти наистина си намерил черната роза. Инак не би имал този красив зелен цвят на лицето си. И аз на черната роза се убодох на времето, и от тогава съм зелена. Сега сме си лика прилика двамата. С радост ще се оженя за теб“.

И вдигнали приказна сватба, на която дошли много гости със зелен, жълт, кафяв и оранжев цвят на лицето. И три дни яли, пили и се веселили. А на вас, скъпи читатели, желаем мека и красива есен, независимо дали празнувате Хелоуин или не!

Имам една приятелка, която обожава да прави картички. Ден без направена картичка за нея е загубен ден. Няма да държа в тайна името и Уеб адреса й. Тя се казва Катя и е гордата стопанка на Къщичка.

Аз пък, както вече писах, обичам оригами. Оказа се, че оригами и картички могат да се съчетаят в едно приятно и красиво хоби. Декември месец, освен с Коледните и Новогодишните празници, е изключително богат откъм празници за моето семейство. Синовете ми са родени през декември, а също и майка ми и дядо ми; на всичкото отгоре, мама е и именничка. Излиза, че моментът е просто идеален да се развихря с оригами картички.

И така се стигна до картичката за рождения ден на мама:

Правенето на тази картичка беше много приятно всъщност. Първо, свалих от Интернет шаблона с пеперудката и го изрязах. След това се заех с изрязването на цветята от белия лист – формата им си беше импровизация. Любимият ми инструмент за работа се оказа бръснарското ножче. Опитах преди това с уж остър резец от комбинирания инструмент за рязане и поправяне на мъжа ми. Той обаче някак надираше краищата на хартията. В YouTube пък гледах една дама как изрязва с нещо като скалпел („exacto knife“ на английски) – удобно изглеждаше, но нямам идея от къде може да си го набави човек. Обаче работата с бръснача се оказа много удобно занимание за по време на дълги служебни телефонни разговори. Слагаш слушалките и тихо и кротко си чоплиш хартията, докато говорите на сериозни теми. После за вкъщи останаха лепенето и финалните щрихи като надписи и разкрасяване. Стискайте палци изненадата да й хареса.

А сега, нещо дребно, простичко и класическо – картичка-жерав. Класическият японски жерав, който сбъдва желания (само за най-търпеливите, които нагънат 1000 броя от него, без копи-пейст), но изхвърчащ от картичка:

Просто нагъваш хартията по правилния начин – и то си става. В YouTube има много клипчета, които описват точната схема и са много приятни и лесни за разбиране. Аз лично ползвах ето това клипче – фенка съм на творбите на авторката:

И тъй като освен покритите с картички, остават още много празници в моето семейство, продължение очевидно следва…

Оо, да, тази година го празнувахме… този небългарски, капиталистически, американски, консуматорски, популистки, предателски, антибългарски, католически, изкуствен и тук вече се изчерпих, празник. Нямаме ли си ние български празници, че се налага да си внасяме!?!

Отговорът – поетапно.

Първо, децата ми умират за Хелоуин. Нямат идея за какво е цялото нещо, обаче обожават превръщането на дома ни в омагьосана къща от страшна приказка. Вживяват се в страшните си персонажи и ги разиграват в приказки с невероятни сюжети. Възхищават се на издълбаните страховити тиквени фенери, карат ме да палим свещи, гасят лампите, и току повтарят: „Умирам от страх!“, хихикайки се тихичко.

Освен това, да си призная, и аз се запалих сериозно по този празник. Всичко стана след една командировка в Германия. Една немска колежка от полски произход прояви желание да е нещо като мой домакин там. Та моята любезна домакиня Катаржина беше украсила цялата къща подобаващо и беше приготвила щедро количество бонбони за наминаващите групи дечица. Американски празник, обясни ми тя някак извинително, обаче децата много американски филми гледат и… знаете как е. После на връщане разгледах на тъмно целия квартал, осветяван от издълбани страховити тиквени фенери и фенерите на групичките, обикалящи от къща на къща със стандартното „Пакост или лакомство“ (не знам как звучи това на немски). Това беше достатъчно, за да започна да гледам с други очи на Хелоуин. Направо казано, загнезди ми се в главата едно желание и аз да го отпразнувам подобаващо, и само чакаше подходящия момент да се прояви.

А за българските празници… че си имаме – имаме си. Но я ми кажете, за да сметнете, че почитам българските празници, трябва ли да украсявам дома си с портрети на Вазов и Каравелов по случай днешния празник, Денят на народните будители? Трябва ли да каня приятелите у дома си на торта с надпис „Честито Съединение на България“, за да се брои за отдадена почит? Май по-скоро на гавра отива подобно празнуване. Та, такива са ни българските празници. Сериозни, строги, създавани във време, в които да се маскираш като вещица се е считало за несериозно. Почитаме си ги тихо, кротко и сериозно. Но това не ни пречи да празнуваме и разложително-хедонистично по Западен маниер. Такива са ни времената.

Отплеснах се философски. Та, какво направихме за Хелоуин:

Страшна тиква, както я наричат децата. Добре, че нашият дядо ни беше на гости, та да изреже подобаващо тиквата. Аз не обичам да се налага да прилагам силна ръка и сигурно щеше да ме озори доста това начинание.

Вкусни кексчета:

А от тавана се спускаха цял рояк страховити и зловещи прилепи:

Разбира се, поддадохме се до някъде на консуматорския дух, характерен за празника, и купихме не малко готови украси и аксесоари от магазина: страшен скелет с искрящи очи за закачане на стената; огромен плакат с Косача (Смърт), който залепихме за входната врата; костюми – скелет, призрак и вещица; този на тиква за единия младеж го направих сама.

Ами това е от нас, в този специален, хелоуински репортаж. Снимките са с телефонно качество, но работя по въпроса – обмислям внедряването на „истинска“ блогърска фотографска апаратура 🙂 До скоро.