Posts Tagged ‘книги за деца’

Когато бях дете, мои любими герои бяха Пипи, Карлсон, Емил от Льонеберя, децата на капитан Грант и… разни много други. Класически детски герои, както често ги наричаме. Естествено, когато станах родител, си бях наумила да вкарам в главите на децата ми същата тази класика – оцеляла с времето, устояла на критичния поглед на поколения родители.

За моя огромна изненада, приключенията, които и до ден днешен разтупкват сърцето ми само при спомена как баща ми ни четеше край леглата, не породиха същия ентусиазъм у моите деца. Дали днешните деца са твърде нетърпеливи, за да издържат многото страници до края? Или толкова сме се отдалечили от времето, когато децата гонеха котките боси из двора и правеха пакости с приятели, че децата ни просто не могат да се идентифицират с „онези“ деца от книгите?

Онова, което децата ми започнаха да харесват обаче, бяха книгите с красиви цветни илюстрации и жив диалог между героите. Забелязах, че особено помагаше, ако докато четем си преправях гласа и допълвах картинката с жестове и мимики. Нищо ново под слънцето, всъщност.

Но онова, което наистина грабна и задържа интереса и вниманието на децата ми, и вероятно ще остане като емблематичната книга от ранното им детство, това е поредицата Голямото приключение на малкото таласъмче.

В тази книга, малкият Таласъмчо изживява кратки и простички големи приключения. Всяко приключение се състои от поредица избори, които слушащото таласъмче е направило, и които водят до различен завършек (и междинни стъпки). Класическа книга-игра (толкова популярни бяха на времето, ако ги помните, но за възрастни; всъщност, как може вариантът книга-игра за възрастни да е по-популярен от книга-игра за деца???).

Книгите са с абсолютно омагьосващи илюстрации, които те потапят директно във вълшебния таласъмски свят. Дори и ти, големият таласъм, който уж четеш тази книга само заради дребните таласъмчета, не можеш да устоиш, и се пренасяш там с цялото си таласъмолепие. И уж малкото ти таласъмче е този Таласъмчо, който е главен герой. А всъщност се улавяш как ти се иска тази вечер да пробвате ей точно тази друга пътечка, която вече толкова време подминавате…

Наблюдавайки как децата ми се радват на Таласъмчо и им греят очите, докато четем, им простих за това, че така и не приеха Пипи и Емил в сърцата си. Знам, че ще имаме своите спомени как четем, сгушени под завивките, или просто фантазираме допълнително върху прочетеното. Виж, в моето сърце, тези герои и техните приключения винаги ще останат живи. Но там имам място и за Таласъмчо. В крайна сметка, аз не съм само малката Ида (сестрата на Емил от Льонеберя). Аз съм и Таласъмчо.

Advertisements