Archive for the ‘Хоби’ Category

Самодивско хоро

Posted: юли 21, 2014 in Хоби
Етикети:,

Тази пролет се оказа силно дъждовна – може би за компенсация за сухата зима. Аз все си мисля, че природата си знае работата, така че не бих се тревожила за времето 🙂 Пролетните дъждове обаче ми дадоха време за „крафтърство“, както е модерно да се нарича напоследък. Ровенето в Интернет за добри рецепти за козунаци ме отведе до този прекрасен сайт, където попаднах на инструкции за красива феичка. С моята любов към нежните и красиви неща от хартия, просто не можах да й устоя.

И така, след известна работа с инструментите за хартия, се появи и моята версия на феичката:

Image

Image

Как я направих ли? Следвах инструкциите на Maria Miteva-Christou в собствения й блог (виж по-горе). Но тъй като нямах възможност да следвам шаблоните на Мария, за формите импровизирах – просто нарисувах сама и изрязах всички части на феичката, следвайки собствената си фантазия.

След първата малка хубавица, не мирясах, докато не направих и втората:

Image

Image

Image

Е да, обаче както се вижда на една от снимките, се бях попрестарала с количеството изрязани части. И от всичко, което „артиса“, сглобих още няколко феички:

Image

След това ми дойде на ума, че тези хубавици вероятно ще са много самотни без другарчета – момченца. Така де, защо сега такава дискриминация?

И скоро се появиха на бял свят двете горски братчета – принцове на феите:

Image

Както възкликна една приятелка като ги видя: „Цяло самодивско хоро са друснали!“

В крайна сметка обаче феичките виреят по цветята. Та от тук и следващото подобрение – цветни пролетни гирлянди:

Image

Advertisements

Октомври е и в нашето шантаво семейство отново започнахме с подготовката за Хелоуин. Пробваме костюми и шапки от минали години, обсъждаме страховити теми и творим страховити украси. Снощи си легнахме късно, заради сглобяването на симпатичната зелена вещица Лили:

IMG_20131009_213026[1]

Много е сладка и знам, че вече се питате от къде ли сме взели шаблона. Веднага отговарям: от ето тук.

Докато изрязвахме, имахме за задача да мислим приказки за зелената вещица Лили. Получиха се много интересни и страшни истории. Тук ще споделя една от тях…

Живяла някога една зла вещица на име Лили. Тя била много красива и елегантна вещица. Имала островърха черна шапка и черна рокля, и метла. А кожата й била зелена. Може да не звучи много красиво и елегантно за нас, хората, но злодеите си имат собствени критерии за красота. И Лили била по злодейски красива!

Зърнал я веднъж един зъл магьосник и се влюбил до ушите в нея. Паднал на колене и й предложил да се ожени за него. Но Лили не бързала. Тя решила да постави кандидата за ръката си пред изпитание. Казала му, че ще се ожени за него, само ако й донесе една черна роза.

Ами сега? От къде можел магьосникът да намери черна роза? В магьосническите му книги пишело, че далеч, далеч, през девет планини в десетата, имало една черна градина, в която растели черни цветя. Тръгнал той на дълъг път, минал през много изпитания, и стигнал чак до черната градина. Видял той, че там наистина растели най-различни черни цветя: черни далии, черни теменужки, черни бегонии, черни петунии, а накрая открил и една черна роза. Тя била една-единствена в цялата градина.

Откършил той внимателно безценното цвете, но се убол на един от бодлите му. Тозчаз кожата му от розово-бяла станала зелена.

Тръгнал магьосникът да се връща. Не щеш ли, препънал се той в едно клонче, и изтървал розата. А тя паднала право в реката, която течала наблизо. Магьосникът бил отчаян: изгубил бил безвъзвратно единствената черна роза на белия свят! Значи и мечтата му да се ожени за най-красивата сред вещиците била безвъзвратно изгубена.

Отишъл той при нея, отчаян, покрусен, паднал на колене, и й рекъл:

„Знам, че сега никога няма да се ожениш за мен, защото се връщам с празни ръце. Но повярвай ми, намерих за теб единствената черна роза на света, но реката я отнесе.“

А вещицата се усмихнала нежно, обгърнала с длани лицето му, и рекла:

„Зная, че ти наистина си намерил черната роза. Инак не би имал този красив зелен цвят на лицето си. И аз на черната роза се убодох на времето, и от тогава съм зелена. Сега сме си лика прилика двамата. С радост ще се оженя за теб“.

И вдигнали приказна сватба, на която дошли много гости със зелен, жълт, кафяв и оранжев цвят на лицето. И три дни яли, пили и се веселили. А на вас, скъпи читатели, желаем мека и красива есен, независимо дали празнувате Хелоуин или не!

Зная, че вече е крайно време да отразя Коледната вълна в моя блог. От доста време обмислям тази тема, но не я осъществявам, защото съм се отдала на семейните рождени дни в началото на декември.

За това, като начало ще уважа темата с линкове към инструкции за мои коледни оригами от миналата година. Можете да видите повечето неща на снимки в Обичам оригами.

Звездички за елха

Ето тази красавица беше на върха на нашата елха:

IMG_20111127_125651

По-малки весели разновидности на същата закачихме и като играчки за елхата. Това е модулно оригами от 6 елемента и не е трудно за изпълнение. Вижте видеото по-долу за инструкции как да го направите. Ако ще закачате тази кусудама на елхата, препоръчвам ви да снаждате отделните части с лепило – въпреки че по принцип за закрепването им не е нужно лепило, добавянето му ги прави много по-издържливи.

А ето ги и видео инструкциите:

Ето от този вид също направих доста бройки и ги закачихме на елхата:

IMG_20111127_125621

Също нетрудна и ефектна звезда, която се сглобява от 6 модула. Не е нужно да използвате лепило, тъй като отделните модули са отлично скрепени за останалите.

Ето ги и инструкциите:

Кутийки за подаръци

С оригами могат да се направят прекрасни кутийки за подаръци. Стига да имате предвид, че нагъването намалява значително размера на финалното произведение, в сравнение с първоначалната големина на листите.

Миналата година се задоволих с по-обикновени, квадратни кутийки:

Оригами кутия за подаръци

Оригами кутия за подаръци

Но в Интернет е пълно с невероятно красиви и интересни оригами кутийки. За тази Коледа смятам да опитам и повече модели. И определено някой ден ще посветя отделен пост специално на кутиите за подаръци 🙂

Обаче как ги направих тия двете… Ами с ръка на сърцето си признавам, че не помня как намерих инструкциите. Ето това филмче намерих за вас – крайният резултат изглежда подобен на показаното на моите снимки:

Ами… това е от мен за Коледа за сега. Очаквайте продължението с още подходящи за празника неща. Ще се радвам на вашите коментари или въпроси. Весело сгъване, хохохо!

Първата картичка от новата ми партида представлява пример за оригами архитектура. Какво всъщност е това? Ами, помните ли панорамните книжки от нашето детство? Разтвориш ги, и от книжката наизскачат къщички, цветя и приказни герои. Е, това всъщност е било оригами архитектура, само че ние просто не сме го знаели 🙂

А какъв по-добър пример за оригами архитектура от един истински символ на световните архитектурни постижения: храмът на любовта, Тадж Махал? Ето го и него:

А сега, така и така сме на романтична вълна, защо да не ви покажа една оригами картичка с облак от нежно розови цветя:

И в заключение, по традиция ще завършим с нещо лесно, бързо и ефектно: едно цяло кралско жабешко семейство, готово за целувки:

Ето едно приятно филмче, показващо как се прави жабчето. Филмчето е на английски, но не се притеснявайте, дори и да не разбирате английски – просто гледайте и ще ви стане пределно ясно как става всичко. Филмчето е „нарязано“ на 3 кратки части, така че ще се наложи да изгледате и останалите 2 след първото.

Очаквайте скоро: коледни оригами…

Имам една приятелка, която обожава да прави картички. Ден без направена картичка за нея е загубен ден. Няма да държа в тайна името и Уеб адреса й. Тя се казва Катя и е гордата стопанка на Къщичка.

Аз пък, както вече писах, обичам оригами. Оказа се, че оригами и картички могат да се съчетаят в едно приятно и красиво хоби. Декември месец, освен с Коледните и Новогодишните празници, е изключително богат откъм празници за моето семейство. Синовете ми са родени през декември, а също и майка ми и дядо ми; на всичкото отгоре, мама е и именничка. Излиза, че моментът е просто идеален да се развихря с оригами картички.

И така се стигна до картичката за рождения ден на мама:

Правенето на тази картичка беше много приятно всъщност. Първо, свалих от Интернет шаблона с пеперудката и го изрязах. След това се заех с изрязването на цветята от белия лист – формата им си беше импровизация. Любимият ми инструмент за работа се оказа бръснарското ножче. Опитах преди това с уж остър резец от комбинирания инструмент за рязане и поправяне на мъжа ми. Той обаче някак надираше краищата на хартията. В YouTube пък гледах една дама как изрязва с нещо като скалпел („exacto knife“ на английски) – удобно изглеждаше, но нямам идея от къде може да си го набави човек. Обаче работата с бръснача се оказа много удобно занимание за по време на дълги служебни телефонни разговори. Слагаш слушалките и тихо и кротко си чоплиш хартията, докато говорите на сериозни теми. После за вкъщи останаха лепенето и финалните щрихи като надписи и разкрасяване. Стискайте палци изненадата да й хареса.

А сега, нещо дребно, простичко и класическо – картичка-жерав. Класическият японски жерав, който сбъдва желания (само за най-търпеливите, които нагънат 1000 броя от него, без копи-пейст), но изхвърчащ от картичка:

Просто нагъваш хартията по правилния начин – и то си става. В YouTube има много клипчета, които описват точната схема и са много приятни и лесни за разбиране. Аз лично ползвах ето това клипче – фенка съм на творбите на авторката:

И тъй като освен покритите с картички, остават още много празници в моето семейство, продължение очевидно следва…

Оо, да, тази година го празнувахме… този небългарски, капиталистически, американски, консуматорски, популистки, предателски, антибългарски, католически, изкуствен и тук вече се изчерпих, празник. Нямаме ли си ние български празници, че се налага да си внасяме!?!

Отговорът – поетапно.

Първо, децата ми умират за Хелоуин. Нямат идея за какво е цялото нещо, обаче обожават превръщането на дома ни в омагьосана къща от страшна приказка. Вживяват се в страшните си персонажи и ги разиграват в приказки с невероятни сюжети. Възхищават се на издълбаните страховити тиквени фенери, карат ме да палим свещи, гасят лампите, и току повтарят: „Умирам от страх!“, хихикайки се тихичко.

Освен това, да си призная, и аз се запалих сериозно по този празник. Всичко стана след една командировка в Германия. Една немска колежка от полски произход прояви желание да е нещо като мой домакин там. Та моята любезна домакиня Катаржина беше украсила цялата къща подобаващо и беше приготвила щедро количество бонбони за наминаващите групи дечица. Американски празник, обясни ми тя някак извинително, обаче децата много американски филми гледат и… знаете как е. После на връщане разгледах на тъмно целия квартал, осветяван от издълбани страховити тиквени фенери и фенерите на групичките, обикалящи от къща на къща със стандартното „Пакост или лакомство“ (не знам как звучи това на немски). Това беше достатъчно, за да започна да гледам с други очи на Хелоуин. Направо казано, загнезди ми се в главата едно желание и аз да го отпразнувам подобаващо, и само чакаше подходящия момент да се прояви.

А за българските празници… че си имаме – имаме си. Но я ми кажете, за да сметнете, че почитам българските празници, трябва ли да украсявам дома си с портрети на Вазов и Каравелов по случай днешния празник, Денят на народните будители? Трябва ли да каня приятелите у дома си на торта с надпис „Честито Съединение на България“, за да се брои за отдадена почит? Май по-скоро на гавра отива подобно празнуване. Та, такива са ни българските празници. Сериозни, строги, създавани във време, в които да се маскираш като вещица се е считало за несериозно. Почитаме си ги тихо, кротко и сериозно. Но това не ни пречи да празнуваме и разложително-хедонистично по Западен маниер. Такива са ни времената.

Отплеснах се философски. Та, какво направихме за Хелоуин:

Страшна тиква, както я наричат децата. Добре, че нашият дядо ни беше на гости, та да изреже подобаващо тиквата. Аз не обичам да се налага да прилагам силна ръка и сигурно щеше да ме озори доста това начинание.

Вкусни кексчета:

А от тавана се спускаха цял рояк страховити и зловещи прилепи:

Разбира се, поддадохме се до някъде на консуматорския дух, характерен за празника, и купихме не малко готови украси и аксесоари от магазина: страшен скелет с искрящи очи за закачане на стената; огромен плакат с Косача (Смърт), който залепихме за входната врата; костюми – скелет, призрак и вещица; този на тиква за единия младеж го направих сама.

Ами това е от нас, в този специален, хелоуински репортаж. Снимките са с телефонно качество, но работя по въпроса – обмислям внедряването на „истинска“ блогърска фотографска апаратура 🙂 До скоро.

В петък ходих с децата в Икеа. Това им е любимо място за закрита разходка. Това е единственият магазин в България, където децата са наистина добре дошли, свободни да играят и тичат без да бъдат гледани накриво от персонала. Пълно е с детски кътове, мостри на играчки и арт инструменти, оставени за да ги ползват децата свободно. Но стига хвалби, който е ходил там знае за какво става въпрос, а който не е ходил няма да сбърка, ако пробва един ден.

След посещението ни там се сдобихме с една магическа шапка и две сиви мишлета:

Пинг и Понг в шапката на добрия фокусник

На следващия ден превърнахме всичко това в приказка, която изиграхме поне 10 пъти в домашния куклен театър. А ето я и самата приказка (много бих искала да можехте да ни видите с декорите и костюмите и актьорското майсторство, което вложихме, но поради технически ограничения, ще се наложи за сега само да си ни представите):

Имало едно време един велик фокусник. Той имал голяма вълшебна шапка, в която живеели две сиви мишлета: братчетата Пинг и Понг. Мишлетата никога не излизали от своята уютна шапка, но и нямали нужда от нищо извън нея. Добрият фокусник се грижел всеки ден мишлетата да получават изобилие от вкусно сиренце и прясна вода. Така, мишлета прекарвали дните си в игри, закачки, хапване и доволно поспиване. Всичко си им било наред и нищо не им липсвало.

И всичко вървяло по мед и по масло, докато един ден мишлето Понг казало на брат си:

„Слушай, Пинг, омръзна ми този начин на живот. Всеки ден едно и също правим. Нищо интересно не се случва и нищо смислено. Искам вече да видя широкия свят, който е навън.“

„Какво говориш, братко?“, рекъл уплашено Пинг. „Навън е опасно, не ти трябва да ходиш там. Една малка мишка като нас може лесно да пострада. Диви зверове да те изядат, в морето да се удавиш, а може и някой камък да ти затисне опашката, дорде се усетиш…“

„Не ме е страх от опасностите, Пинг. От звяра ще избягам като се покатеря на едно дърво. Морето ще преплувам със сал. Камъкът и той се изтъркулва, с повече упоритост. Ще тръгна на път да търся приключения. Въпросът е сега: ти ще дойдеш ли с мен, или избираш да останеш тук, в шапката на добрия фокусник?“

Пинг въздъхнал.

„Ще ми липсваш много, братко Понг. Но не мога да дойда с теб. Не е за мен животът с опасности. На добър път и дано се видим пак!“

Двамата дълго си махали, докато Понг се скрил от очите на Пинг.

Но Пинг не се тревожел за липсата на Понг. „Само като си подаде носа навън“, мислел си той, „и ще поиска да се върне обратно. Я да взема аз да си поспинкам.“

Като се събудил от дрямката обаче, Понг все още го нямало. „Нищо, ще изчакам до утре. Като се срещне с първото препядствие, ще му дойде ума в главата.“

Но дните си минавали, а от братчето-пътешественик нямало ни вест, ни кост.

Една нощ Пинг сънувал, че Понг е в беда и има нужда от него. Скочил той разтреперан още преди да е изгряло слънцето.

„Понг има нужда от мен!“, рекъл си той. „Не е за мен животът с опасности, но заради Понг ще трябва да го направя. Дръж се, Понг, идвам да те намеря и спася!“

И потеглил Пинг на дълъг път, решен да намери братчето си и да го спаси, в каквато и беда да бил изпаднал. Много опасности срещнал по пътя си – диви зверове, реки, планини, но Пинг от всичко успял да се измъкне. Страх го било, но продължавал, решен да намери Понг на всяка цена…

Един ден стигнал до един красив и слънчев град. Къщите били боядисани в ярки цветове и изрисувани с красиви фигурки. Обитателите на градчето били добри и приятелски настроени автомобили.

Пинг обиколил града, викайки по име Понг, но никой не му отговарял. Инстинктът подсказвал на Пинг обаче, че Понг е някъде тук, и той само трябвало да го намери.

Една от симпатичните коли, обитаващи града, се приближила до Пинг, и го запитала:

„Хей, какво търсиш?“

„Търся моето братче Понг“, отговорил Пинг. „Едно такова сиво мишле като мен. Знам, че е тук и е в голяма опасност“.

„Никой от нас не го е виждал“, обяснила учтиво колата, червен Нисан, поглеждайки и към своите приятели. „Но всички ние сме готови да ти помогнем в търсенето.“

Зарадвал се Пинг. „Хайде тогава, всички да тръгнем да търсим из целия град, докато го намерим!“

И всички се затичали из целия град, да намерят Понг. Целия град претърсили. Накрая останала само 1 къща непретърсена. Там живеела една зла вещица и никой от обитателите на града не смеел да се приближи.

„Тук трябва да е.“, рекъл Пинг на новите си приятели, когато всички се събрали край къщата. „Ако сме безстрашни, ако действаме задружно, вещицата няма да може нищо да ни направи, и ще спасим моето братче.“

Всички повярвали на думите на Пинг, и се втурнали в къщата на вещицата. Тя, естествено, никак не се зарадвала на натрапниците. Разразила се люта битка. Вещицата хвърляла заклинания към приятелите и се опитвала да ги превърне в мухи. Но всички умело се криели кой където намери, и успявали да избегнат магията.

В това време, Пинг тихичко се промушил към вещицата. Изкатерил се по гърба й и се качил върху шапката й. Вещицата нищо не усетила, понеже била заета да отблъсква атаките на колите. И изведнъж я гризнал за ухото.

„Олелеееее, страшен звяр ме нападна, помоооощ!“, развикала се вещицата. Колкото и да се мъчила да отпъди звяра от себе си, Пинг я хапел люто по най-различни места на тялото. Вещицата се уплашила до смърт. Направила поредното заклинание, и изчезнала от къщата.

Тогава, развълнуваният Пинг започнал да вика своето братче по име. И го чул да отговаря някъде дълбоко под земята. Намерил го заключен в най-дълбокото подземие на къщата.

Двете братчета се прегърнали горещо. После Понг разказал на всички как злата вещица го пленила, за да го превърне в прилеп и да го ползва като свой слуга.

Вечерта, в целия град организирали празненства, които завършили с красиви фойерверки.