Archive for the ‘Житейско’ Category

95

Posted: април 2, 2017 in Житейско
Етикети:,

19ч вечерта. Доволно количество народ се е събрал във фоайето на театър „Сълза и смях“ и чака да го пуснат в театралния салон. Колкото и да са положителни емоциите от трепетното очакване на пиесата след малко, народът вече е започнал да нервничи. 19ч е, вече отдавна трябваше да сме по местата си и да чакаме да угасят светлините. Да не се е случило нещо с актрисата в главната роля? Нищо чудно, при това нейно крехко здраве.

След още 5 минути чакане, на вратата на салона се появява разпоредителка, която ни обяснява, че въпросната дама е била задържана от задръстване и ще закъснее малко. Но представление ще има! С не напълно разсеяни подозрения излизаме пред театъра на въздух и обсъждаме ситуацията. Няма и 5 минути по-късно, ни извикват обратно в театъра. Сядаме по местата си и след още 5 минути представлението започва! Други 2 минути след началото на пиесата, и се появява бавно, куцукайки, с бастунчето напред, актрисата, заради която всички сме дошли. Сякаш атмосферата в театралния салон се нажежава и експлодира в бурни овации, посрещащи Стоянка Мутафова – живата икона на българската комедия.

И макар че действието на сцената вече се развива, всички още се чудим как, на 95 години, вероятно изморена и изнервена от забавянето в задръстването, Стоянка е успяла в рамките на 5-10 минути да се преобрази в образа на чепатата и властна главна героиня от пиесата „Госпожа Стихийно бедствие“ – с дрехите, бижутата, прическата и грима.

Действието потича леко и приятно, и напълно неусетно се изнизват час и половина искрено забавление и смях от сърце и душа. Все повече съм убедена, че Стоянка не играе Госпожа Стихийно бедствие. Тя Е Госпожа Стихийно бедствие. Както и собствената й дъщеря, Мария Грубешлиева (Муки) я е определила в едноименната биографична книга за нея. Жива, корава, неуморна и безкрайно колоритна, съжителството с Госпожа Стихийно бедствие е едновременно предизвикателство и дар за нейните близки.

Двамата актьори, които партнират на сцената на Стоянка Мутафова, Ирен Кривошиева и Николай Атанасов – Шуши, изглеждат не по-малко развълнувани от контакта си със Стоянка Мутафова, от колкото и самата публика. Видимо, за тях тези час и половина са период на благоговение и духовно изживяване. Очите на Ирен светят, докато крепи Стоянка Мутафова в демонстрация на сиртаки. И тя, и Шуши, се заливат от смях при поредния „бисер“ от устата на Госпожа Стихийно бедствие.

В края на представлението, актьорите се покланят, и най-после имам възможност да осъществя почти контакт „очи в очи“ с голямата актриса. Видимо уморена, отслабнала, но в очите й свети пламък. „Вашата любов ме крепи, верни мои приятели“, сякаш казва тя. Обхожда с поглед целия препълнен салон, станал на крака заради нея, и благодари негласно на всеки един от нас.

Mutafova

Стоянка Мутафова, снимка: театър „Сълза и смях“

„We’re not gonna take it“, „I wanna rock“, „You can’t stop rock’n’roll“ – това са някои от хитовите песни от 80те години, с които Twisted Sister останаха завинаги в историята на рок музиката.

За техните истински фенове (the sick motherfuckers, или съкратено SMF, както ги нарича групата), групата ще остане в сърцата им с много повече велики парчета.

Превратностите в съдбите на хората на изкуството са пословични от както свят светува. Twisted Sister достигат световните музикални върхове в средата на 80-те години, за да бъдат отричани и забравени само няколко години по-късно. Членовете на бандата тънат в забвение и мълчание 17г, само за да открият през 2000г, че феновете им не само не са ги забравили, но и са се умножили многократно. Музиката на бандата е заклеймявана през 80-те години като аморална и вредна за младежта, само за да се превърне в символ на непокорност и смелост в наши дни. А днес 60-годишният, все още в перфектна форма, фронтмен Dee Snider е отново на гребена на вълната, но не само като рок звезда, а и като радио водещ, обществена личност, и дори писател.

През 2016г, с турнето Forty and Fuck It, групата отбелязва едновременно сбогуване с феновете и 40г от създаването си. В края на 2015 се очаква да излезе документалният филм на режисьора Andrew Horn „We are Twisted Fucking Sister“, насъбрал средства за осъществяването си чрез crowdfunding – т.е. доброволни дарения от фенове, които желаят да видят филмирана историята на своите кумири.

И така, какво стои зад внушителните, изпълнени с върхове и падения, 40г Twisted Sister?

Началото

Групата е основана от китариста и мениджър Jay Jay French. Разказите на Джей Джей за това начало звучат като анекдот. По неговите думи, той основава рок групата, за да избяга от наркозависимост. Колкото и да звучи като виц, планът сработва и Джей Джей никога повече не посяга към наркотици. Първоначалният състав на групата обаче бързо се разпада поради нелепи инциденти, здравословни проблеми, алкохолизъм, свади и пр. Извадил своите поуки от ситуацията, постепенно Джей Джей наема много по-сериозните и амбициозни, и най-важното: напълно трезвени през цялото време, познати и до днес членове на бандата: Dee Snider (фронтмен), Mark Mendoza (басист), Eddie Odjeda (китарист) и A.J.Pero (барабани).

Групата има крещяща и гротескна визия, както повечето банди през 80-те, но дори за времето си групата изглежда твърде крайно, с натруфените в женски дрехи и грим членове. На фона на бунтарската хеви метъл музика, която свирят, cross-dressing визията им изглежда още по-брутално. Ди дава следното обяснение за визията на групата: „Искахме просто да им покажем, че имаме право да правим каквото си искаме и да се обличаме както си искаме“.

Twisted Sisters in their club days. Photo source: jammagazine.com

Клубовете

Новата група се отдава на мисията да завоюва клубовете в Лонг Айлънд. Автор на музиката и текстовете за песни е изцяло Dee Snider. Групата работи изключително здраво върху музиката и шоуто си. Упоритата работа, бунтарската музика и здравото шоу дават резултат – постепенно групата е абсолютен фаворит във всички клубове в региона.

Музикалните компании

Успехите, които групата жъне сред клубовете обаче, нямат никакво значение, когато групата се опитва да привлече вниманието на звукозаписните компании. Едно след друго, всички студиа в страната се отказват от договори с Twisted Sister. Директорът на Атлантик Рекърдс обявява:

"Следващият, който спомене за Twisted Sister в моя офис, ще бъде уволнен".

Самите клубове обаче започват да западат. Така че за групата да подпише договор с някоя звукозаписна компания става единственият шанс да просъществува след близо 10г доминиране на клубовете.

Лоши стечения на обстоятелствата

Нежеланието на продуцентите да погледнат сериозно на Twisted Sister е само една от причините да пропадат всички потенциални договори. Другата причина са… лоши стечения на обстоятелствата или странни инциденти. Всеки път, когато Twisted Sister са на крачка да подпишат договор, се случва нещо непредвидено, което попречва на нещата да се случат. Така, например, Сикрит Рекърдс, единствените, които реално подписват договор за издаването на албум на Twisted Sister, фалират на следващия ден без да успеят да реализират договора.

И… успехът

Англия

Продуцентът на групата дава предложението Twisted Sister да опитат късмета си отвъд океана. Членовете събират заеми от семейства и приятели, с които заминават за Англия. Следват появи по фестивали и телевизионни предавания, но звукозаписните компании продължават да пренебрегват напълно групата. Без договор за издаване на албум, групата не би могла да просъществува повече. Тогава, по време на последната си телевизионна поява, Dee Snider решава да хвърли всички карти на масата. Той, който в продължение на 10г е подлудявал публиката в клубовете, знае как да се обръща към феновете. По време на живото предаване, се обръща към зрителите в залата. „Защо не ни възприемате?“, пита ги директно той. „Заради грима ли? Това ли е причината?“ След което изтрива целия женски грим от лицето си, и започва да пее. Залата полудява от възторг. След шоуто, в гримьорната се появява директорът на английския клон на Атлантик Рекърдс и обявява, че ще подпише договор с групата.

Twisted Sister обаче не бързат да се зарадват на съобщението. Те все още се боят, че някакъв инцидент ще се случи, който ще осуети подписването на лелеяния договор. Освен това, регионалният директор не знае, че в централата на Атлантик в Америка, вече са сложили Twisted Sister в черния списък. Все пак се стига до подписване на договора. Но Атлантик не прави абсолютно никакви усилия и не влага абсолютно никакви средства да подпомогне групата в продажбите на албума й.

MTV

Междувременно, на хоризонта се появява новосъздадената MTV и започва да набира скорост. MTV избира за музика на своята шапка част от парчето You can’t stop rock’n’roll на Twisted Sister. Зрителите много харесват парчето и започват да заливат телевизията с питания за групата, която го е създала. Въпреки липсата на каквато и да било реклама, албумът се продава повече от добре. Тогава настъпва преломния момент – Атлантик Рекърдс разбират, че са подценили сериозно потенциала на групата. Директорът на Атлантик обявява, че смята да ги направи най-великата група на света през следващата година.

We’re not gonna take it

Скоро, Twisted Sister издават и хита We’re not gonna take it. Новият албум на групата печели награда за Platinum продажби, а скоро и Double Platinum. Организирано е световно турне. Всичко изглежда най-после се нарежда след толкова години несгоди и трудности.

Упадъкът

Успехът, славата и феновете са непредвидими понякога и това е добре известно на рок звездите. Скоро след големия си успех, Twisted Sister бързо започват да залязват.

PMRC

Вече всички познават групата и знаят техните песни, а на концертите започват да идват и цели семейства с невръстни деца. И тъй като са толкова популярни, скандалната и провокативна визия и характер на групата става център на обществено внимание. През 85та година няколко съпруги на влиятелни американски политици, водени от съпругата на Ал Гор, създават организацията Parents Music Resource Center (PMRC). PMRC обвиняват музикалната индустрия, че произвежда песни с вулгарно, насилствено или окултно съдържание, които оказват вредно влияние върху подрастващите. Издават списък от 15 песни на изпълнители от различни жанрове, които според PMRC са от някои от горните вредни типове. Twisted Sister попадат сериозно в прицела на организацията.

Dee Snider е поканен в Сената да даде показания по въпросните обвинения. Ди приема хвърлената ръкавица, и се появява с добре подготвена защитна реч. В нея, Ди отхвърля аргументирано абсолютно всички обвинения в насилие, сексизъм, или каквото и да било вредно за младежта съдържание в своята музика. Ди започва историческата си реч си с думите:

"Аз съм щастливо женен и баща на тригодишен син, 
възпитан съм в християнски ценности, 
не се дрогирам и не пия."

Dee Snider testifies before the US Senate. Photo source: wikipedia

Думите му са самата истина, но разкриват пред обществеността една дълбоко пазена тайна от личния му живот – бракът със съпругата му Сузет, с която по него време имат един син. Днес, 30 години по-късно, двамата се радват на 4 деца и няколко внуци, и са едно от най-емблематичние рок семейства в историята. Но за времето си изказването на Dee Snider хвърля бомба върху феновете му. Както казва години по-късно Джей Джей,

музикалата индустрия е единствената индустрия, 
където не само че не се забранява, 
но и се окуражава употребата на алкохол, 
наркотици и безразборни сексуални връзки.

Не е чудно, че членовете на групата толкова ревностно се крият, че не практикуват нито едно от изброените.

Въпреки убедителните показания на Ди пред Сената, музикалните компании сключват споразумение с PMRC да слагат етикети „Родителски контрол“ на издаваните плочи. Някои големи вериги магазини като Walmart достигат до там, че отказват да продават плочи с неподходящи етикети, орязвайки по този начин и Twisted Sister от продажби.

Дали заради обвиненията на PMRC или пък заради отхвърлянето им – никой не знае – но феновете започват да губят интерес към Twisted Sister. Twisted Sister осъзнават разочарованието на феновете си, и издават кавър на парчето The leader of the pack – шегувайки се публично с идеята за „оттеглилия се“ главатар на бандата, който се е оженил. Ди изпилява предните си зъби, за да възстанови страховития си имидж. Но без успех. Концертите западат и накрая биват отменяни поради липса на публика.

Love is for Suckers

Dee Snider, който е единствен автор на песните им, изпада в творческа криза и не успява да напише нито една нова песен. Появява се напрежение сред членовете на бандата. Последните концерти на бандата са провал не само заради липсата на публика, но и заради това, че членовете на групата на практика са сериозно скарани. През 1988г групата официално се разпада.

Фалит

Премеждията на бившите Twisted Sister обаче не спират с разпадането на групата. Звукозаписната им компания започва да ги съди за възстановяване на разходите по издаването на албумите и организирането на турнетата. В резултат на това, всички членове на групата остават напълно разорени, само една година след като са триумфирали с Double Platinum продажби.

17г мълчание

Следват 17г, в които бившите Twisted Sister буквално живеят живот като други хора. След като са били на върха като рок музиканти, сега се налага всеки от тях да започне напълно от нулата. Ди Снайдър, който по това време е вече баща на три деца, започва работа в телефонна компания. Джей Джей поправя касетофони. Марк свири 2г в Blackfeet, след което кара самосвал. Ей Джей започва дребен бизнес, без особен финансов успех. Нищо не е останало от блясъка и славата.

В търсене на нови призвания

Постепенно обаче, всеки от бившите рок музиканти успява да изплува от житейската и финансова криза. Всеки по свой си начин. Ди става успешен радио водещ. Коледният подарък за Сузет, парчето „The Magic of Christmas“, бива харесано от Селин Дион, и влиза в нейния коледен албум „These Are Special Times“. Албумът има голям успех и води до финансов успех и за Ди Снайдър. Ди се захваща и с други типове проекти, от рода на филмовия Strangeland.

Завръщане и тримумф

Историята на рокендрола познава много разпади, включая на легендарни групи. Но разпадът на Туистед Систър е един от най-горчиво завършилите, с най-лоши чувства между бившите членове. Двата лагера не си говорят, не се срещат и не могат да се помирят. Следователно, за завръщане на Туистед Систър никой дори не мисли. Е, почти никой… Джей Джей, който е и основателят на Туистед Систър, признава, че с времето все повече е мечтаел да види групата обединена. Джейсън Флам, който на времето сключва договора с Атлантик Рекърдс, също. Явно сериозно са си мечтаели, а Вселената си има своите начини да сбъдва мечтите.

През лятото на 2001г излиза документалният филм на VH1 „Twisted Sister: The Story Behind the Music“. Във филма всички членове на групата разказват своята версия на историята. Но дори за снимките, членовете на групата не се събират заедно. Филмът обаче привлича отново вниманието на феновете върху групата, макар да не им дава никакви надежди за събиране.

Около месец след филма са атаките на 11ти септември 2001 г. Туистед Систър са сред поканените музиканти да изнесат благотворителен концерт на стадиона NY Steel за жертвите от атентатите. За пръв път след разпада всички 5 члена на групата се отзовават. Джей Джей се обръща към публиката с думите: „Някой беше казал, че само национално бедствие може да събере тази група отново. Е, сега едно такова бедствие ни събра тук…“ Макар да не са си говорили от 17г, да не говорим за репетиции заедно, те правят този концерт единствено и само в името на загиналите и техните семейства. Това е преломен момент за новата история на групата. Те осъзнават колко много им е липсвало доброто старо време, и същевременно, колко жадна е публиката отново за тяхната музика.

Групата започва интензивни репетиции с идеята да опитат отново да свирят заедно…

Waken Open Air Festival

Разбира се, времената вече са други. Групата няма идея дали нещата наистина ще потръгнат и започва плахо с по-скромни изяви. Но успехите са повече от впечатляващи. Светът приветства голямото завръщане на Twisted Sister и те биват канени за хедлайнери на най-големите рок фестивали в света. Върхът на кариерата им са участията като хедлайнери на фестивала във Вакен, Германия – най-големият рок и метъл фестивал в света.

Членовете на групата признават, че времето е изличило техните спорове и гняв, и ги е направило по-уравновесени и земни. Фактът, че 17г групата е тънела в забрава, си има и своите добри страни. Липсата на турнета и пътувания е дала възможност на всички да участват активно в живота на своите семейства и най-вече децата (Ди и Сузет Снайдър имат 4 деца, почти всички останали членове на групата също са бащи).

Джей Джей си припомня как семейството му е приело завръщането му в Twisted Sister. Дъщеря му, родена години след разпада на групата, отказва да повярва, че баща й е рок легенда. „Татко, моля те, никога не носи тези дрехи пред приятелите ми, излагаш ме.“, помолила го най-откровено.

И без грим

През 2009г групата решава да сложи край на шоутата с  емблематичния грим и женско облекло. Разбира се, предварителните им очаквания са за възмутени и бурни реакции на феновете. Реакцията на публиката е точно обратната – всички приветстват новата визия, а хората, които не са успявали да ги възприемат преди, вече го правят. Последвалите шоута на групата, без грим, са абсолютен триумф.

Twisted Sister without their iconic makeup. Mike Portnoy replacing A.J for the final shows. Photo source: variety.com

Тази година на 28ми юни (2015), закривайки Kavarna Rock Festival, групата обяви, че това е последната й среща с българските фенове. Макар и да ни е тъжно, не бихме ги обвинили. През март 2015г почина от сърдечен удар барабанистът на групата A.J. Pero. За да изнесе последните си концерти, към групата се присъедини Mike Portnoy, обявен за продължител на делото на A.J.Pero от самия A.J.

Twisted Sister @ Kavarna Rock Festival. Photo source: kmetal.eu

Източници

http://jammagazine.com/mf201112-twisted-sister.aspx

http://www.imdb.com/title/tt3538328/

http://kmetal.eu/index.php?do=gallery&page=124

http://www.blabbermouth.net/news/dee-snider-how-my-song-ended-up-on-celine-dion-s-album/

https://en.wikipedia.org/wiki/Tipper_Gore

http://www.starpulse.com/Music/Twisted_Sister/Biography/

https://en.wikipedia.org/wiki/Twisted_Sister

Да ви разкажа за родното село на дядо ми ми е мечта от доста време. То е едно такова култово село, съхранило богата история, невероятна природа и някогашни бурни страсти. „Такова е и моето село“, ще кажете гордо вие! Малцина обаче днес знаят за славното му минало. Нищо не загатва за него вече. Днес селото е супер западнало, обезлюдено и замиращо. „Както е и моето“, ще въздъхнете вие…

Село Рабиша е разположено на крайъгълния камък на картата на България, близо до границите с Румъния и Сърбия. Най-близкото по-голямо населено място наблизо е град Белоградчик.

Една от забележителностите на региона - Белоградчишката крепост. Източник: montana-info.net

Една от забележителностите на региона – Белоградчишката крепост. Източник: montana-info.net

Рабиша е известно село. На 3км от него се намира най-дългата ни пещера Магура, наричана още Рабишката пещера. В Магурата има изключително ценни праисторически находки от каменната ера. Рисунките от първобитните хора и красивите скални образувания я правят една от най-атрактивните пещери в България. Когато съм идвала предни години, съм се засичала тук с туристи дори от далечна Япония. В пещерата Магура се съхранява и отлежава и виното на винарна Магура. За съжаление, там не допускат туристи.

Прословутите скални рисунки в Магурата. Източник: www.panoramio.com

Прословутите скални рисунки в Магурата. Източник: http://www.panoramio.com

 

В пещерата. Източник: насеверозапад.ком

В пещерата. Източник: насеверозапад.ком

Онова, което малцина знаят за Магурата, е че някога в нея се е помещавал експериментален санаториум за лечение на болни от астма, ръководен от моя дядо. Болните са прекарвали и дните, и нощите в пещерата. Експериментът е бил много успешен и е отчетено голямо подобрение в състоянието на болните само след няколко седмици престой. Никой не знае дали в това няма пръст и фактът, че съвсем случайно са намерили пътека, водеща до избите на винарната… За съжаление, лични интереси на влиятелни личности спират проекта за санаториум в Магурата, въпреки очевидните му успехи.

Винарната. Източник: новинар.бг, снимка на Люлин Стаменов

Винарната. Източник: новинар.бг, снимка на Люлин Стаменов

 

Изходът. Източник: личен архив.

Изходът на пещерата. Източник: личен архив.

 

Днес модерно електрическо влакче на изхода на пещерата извозва туристическите групи обратно до входа. Източник: личен архив.

Днес модерно електрическо влакче на изхода на пещерата извозва туристическите групи обратно до входа. Източник: личен архив.

Когато излезеш от Магурата, се ширва пред теб прекрасното Рабишко езеро, обвито от борова гора. С какво нетърпение чакахме някога да се съберем тумбата деца и да отидем на плаж на „блатото“, както го наричат местните. Грозното наименование е напълно незаслужено. Водата е бистра и чиста, а пейзажът спира дъха. Езерото беше любимо и на рибарите.

Рабишкото езеро. Източник: личен архив.

Рабишкото езеро. Източник: личен архив.

Поради някои обстоятелства в моя живот, в последните години съвсем бях загубила връзка със селото на детските ми спомени. В момента тук живее само дядо ми, на 90 години. С голямо вълнение посетихме селото през септември тази година.

Посещението ни беше изпълнено със смесени чувства. Да, ето го познатият от детството ми мегдан, чешмичката, къщите, училището… Но защо къщата отсреща е с изпочупени прозорци? На времето, там по цяло лято играехме с едни момичета, които гостуваха на баба си и дядо си. Цецка и Мими – дори имената им помня! Дядо ми разказва, че след като умрели старците, семейството продало къщата на цигани. И сега никой не живее там. Какво става с Цецка и Мими няма кой да ти каже.

Тъга и носталгия ме обземат. Но изведнъж пристига моят мъж, който пушеше на двора, да ми съобщи, че някаква баба питала за мене. Нейната внучка била моя приятелка! Сърцето ми ще изскочи от вълнение! Идвайки тук, не съм смеела дори да се надявам, че някой от останалите тук ще си спомни за мене. Изскачам навън, но – разочарование. Бабата си е отишла. Започвам да ровя из прашасалите спомени в ума си – коя ли ще е тя, и най-вече: коя може да е нейната внучка. Обвинявам се тежко за бавните си реакции, заради които изтървах бабата. И се моля скоро пак да се върне.

Решаваме да се разходим из селото, белким я срещнем някъде. Ето го училището! Училището с основание е гордост на селото. Наследник на основаното още през Възрождението килийно училище, то работи и до днес. Радост изпълва сърцето ми като го виждам боядисано и реновирано, със слънчеви батерии на покрива. По-късно, разговорът с дядо ми охлажда ентусиазма ми. Шепата деца, които са останали да се учат тука, не са достатъчни, за да се финансира и поддържа училището, според новите държавни нормативи. Предстои затваряне…

Рабишкото училище

Рабишкото училище „Васил Априлов“. Снимка: личен архив.

А ето я и здравната служба. Бившата, очевидно. Някога, дядо ми беше лекарят тук. Долепена до нея е пощенската служба. Следва красива малка градинка с фонтанче. Не знам някой поддържа ли я, но изглежда все още красиво, а следите на времето й придават някакъв мистичен чар. Ето го и читалището! Дали и то е вече „бивше“?

Селска здравна служба в с. Рабиша.

Селска здравна служба в с. Рабиша. Източник: личен архив.

 

Из улиците на село Рабиша. Спомени от жизнерадостен текезесарски период.

Из улиците на село Рабиша. Спомени от жизнерадостен текезесарски период.

 

Селската фурна. Тук някога чаках на опашки за горещ хляб. Даваха не повече от 4 хляба на човек.

Селската фурна. Тук някога чаках на опашки за горещ хляб. Даваха не повече от 4 хляба на човек.

 

Надпис на прозорците на фурната.

Надпис на прозорците на фурната.

Най-хубавото е, че все пак успявам да намеря бабата, която ме е търсила. Оказва се баба Василка – жизнерадостна и лъчезарна жена, която ми припомня как сме ходили на езерото с дъщеря й и внука й. Поканва ни вкъщи и ни показва цял куп снимки на деца, внуци, племенници… Разказва ни как внуците са порастнали, учат в чужбина. Дъщерята идва да я види горе-долу всеки уикенд, но през останалото време е сама, откак дядото е починал… Баба Василка често идва да навести и моя собствен дядо, да поприказват, да му донесе по нещо.

След това решавам да навестим и горичката, до която се слиза по една пътечка за 5 минути от къщата на дядо. Ала пътеката се оказва абсолютно непроходима и обрасла с трева и храсти. Явно просто няма кой вече да слиза до гората. Младите ги няма, а старците нямат работа там. И тогава ме удря следната мисъл: там, в гората, се намира неземно красивият Вражи вир! Нима вече тъне в забвение, като къщичката на Спящата красавица?

Водопад Вражи вир. Източник: http://www.vidin-online.com/

Водопад Вражи вир. Източник: http://www.vidin-online.com/

Истина ли е това? Не мога да повярвам… Това ли е същото село, което кипеше от живот, пълно с деца, млади хора, добитък? Коли фучаха през центъра на селото и беше доста опасно за неблагоразумните дечица. Отпускари идваха да разглеждат забележителности и да половят риба на Рабишкото езеро. Защо сега ги няма хората? Защо селото е оставено на доизживяване? Липсата на пътна инфраструктура и насърчаваща развитието на региона държавна политика може ли да бъде фатална за съществуването на цяла една област в България?

Говорим си с дядо ми по въпроса. Дядо дава мило и драго за Рабиша. Живял е из цяла България, но след като се пенсионираха с баба, се върнаха да живеят в Рабиша, от където са корените му. От 10-15 г насам, пише книги за региона – история, обичаи, фолклор, дори издаде речник на местния диалект. Всичко е събирано с материали от музеи, специалисти, читалища, училища и местни жители – истински научен труд. Дядо си припомня как неговата баба предричала някога, че Рабиша ще расте и процъфтява… „Рабиша ще стане град един ден, вервайте ми!“, викала тя. Не знам дали превръщането в град е най-доброто, което може да се случи на едно село. Знам само, че Рабиша винаги ще бъде в моето сърце – процъфтяваща, жива и красива.

Епилог

Добавено няколко дена по-късно: оказва се, че Рабиша Е жива! Вижте по-долу какво става там:

Блог за Село Рабиша
Езеро-феномен и героичен манастир в плен на забравата
Рабиша и Арчар страхотен излет без улов
В Рабиша децата ще учат само в слети паралелки
Кръшни хора се виха на празника на Рабиша
Жители на село Рабиша организираха почистване на езеро Рабиша

А ето и една статия за моя собствен дядо:

Любовта към родното село Рабиша- в творбите на Владимир Стефанов

Каква вълшебна шапка на чудесата е Интернет! Наред с пеещи кучета и деца-чудо, наскоро ни порази с няколко минутно клипче от времето на бабите ни…

Ако изобщо сте чували за сестрите Рос, значи сте гледали нашумялото напоследък клипче. То показва смайваща комбинация от пеене, танц, акробатика и разтягания, от които дори най-заклетият фен на цирковото изкуство и българската художествена гимнастика би се впечатлил. Клипчето е откъс от филма Бродуейски ритъм, излязъл на бял свят януари 1944. Ето го и клипчето:

Защо се заех с тази история?

Когато за пръв път гледах откъса, бях на системи в болница поради персистираща бронхопневмония. Но това е една друга история. Бях толкова впечатлена от изпълнението на сестрите Рос, че прекарах един цял ден в търсене на информация за това кои са те. Както можете да се досетите, информацията за не особено известни изпълнители от 1944 г не беше особено изобилна. За това пък, в Интернет имаше и други като мен, които, впечатлени от гореспоменатото изпълнение, бяха тръгнали да търсят информация за сестрите. И така, от сайт на сайт, без да попускаме и Уикипедиа, сглобих следната картинка…

Житейската история

Aggie (Betsy Ann), Veda Victoria (Vickie) и Dixie Jewel (Elmira) са родени съотв през 1926, 1927 и 1929 г в Западен Тексас. Това означава, че най-малката е била само на 14, когато са снимали Бродуейски ритъм! Знам, че звучи невероятно и дори ужасно, но за времето си никак не е било необичайно. Изключително популярните по това време Сестри Андрюс (също пеещо трио, но без акробатики) са започнали да участват във водевилни шоута, когато най-малката сестра е била също на 14. Самите Андрюс пък са се учили от по-ранното трио Сестри Бозуел. Великата актриса и певица Джуди Гарланд пък е започнала да участва във водевили заедно със своите сестри, когато е била на 12. Наричали са се на сцената Сестрите Гъм. Явно по това време в САЩ е изобилствало от семейства с по 3 талантливи момичета…

Boswell Sisters

Andrews Sisters

Judy Garland is the youngest of the Gumm Sisters

И така, след успеха си с Бродуейски ритъм, сестрите Рос участват около 2 г в шоута.

Ross Sisters

След това заминават за Лондон, където участват 2 г в представление, наречено Piccadilly Hayride.

ROSS SISTERS AT LONDON’S WATERLOO STATION (Getty Image)

От тук нататък, следите на сестрите в общи линии се губят. Женят се, имат деца, бурен семеен живот и т.н. Най-голямата се появява известно време на сцената заедно със съпруга си, който обаче бил алкохолик и я пребивал от бой не веднъж. Средната умира едва на 35г, като преди това има време да се ожени и роди син и дъщеря. За най-малката обаче всякаква информация липсва. Ако все още е жива, Дикси Джуъл (Елмайра) днес би била на 84 г. Впрочем, Уикипедиа не споменава за дата на смърт на най-голямата. Би било прекрасно един ден някоя от тези дами, или техни наследници, да се появят да ни разкажат историята на това така талантливо, но дълго забравено трио…

Любопитни факти

Ровейки из блогове и дискусии, попаднах на интересни истории, споделени от дядовци и баби, които са били деца 1944-та. Една дама разказва, че акробатиката и разтяганията (contortionism) са били изключително популярни през 40-те. До толкова, че една учебна година влезли в програмата по физическо обучение в училищата. Децата, които естествено носели такива заложби в гените си, се справили отлично. Другите едва изкласили. На следващата година тази част от учебната програма отпаднала.

Solid potato salad, solid potato salad, пеят сестрите Рос. Но каква е пък тази затвърдяла картофена салата? Ако се вярва на писаното по форумите, по времето на Втората световна война думата Solid се е използвала в жаргона като „хубав, готин“.

И накрая

За завършек, нека ви поздравя за търпението да прочетете всичко това с една жива и красива песен на Сестрите Андрюс:

Ще се радвам на всякакви отзиви и допълнения към тази история. Ще се радвам и да коригирам всякакви неточности, ако забележите такива и ме уведомите.