Archive for the ‘Алтернативно’ Category

Когато бях дете, мои любими герои бяха Пипи, Карлсон, Емил от Льонеберя, децата на капитан Грант и… разни много други. Класически детски герои, както често ги наричаме. Естествено, когато станах родител, си бях наумила да вкарам в главите на децата ми същата тази класика – оцеляла с времето, устояла на критичния поглед на поколения родители.

За моя огромна изненада, приключенията, които и до ден днешен разтупкват сърцето ми само при спомена как баща ми ни четеше край леглата, не породиха същия ентусиазъм у моите деца. Дали днешните деца са твърде нетърпеливи, за да издържат многото страници до края? Или толкова сме се отдалечили от времето, когато децата гонеха котките боси из двора и правеха пакости с приятели, че децата ни просто не могат да се идентифицират с „онези“ деца от книгите?

Онова, което децата ми започнаха да харесват обаче, бяха книгите с красиви цветни илюстрации и жив диалог между героите. Забелязах, че особено помагаше, ако докато четем си преправях гласа и допълвах картинката с жестове и мимики. Нищо ново под слънцето, всъщност.

Но онова, което наистина грабна и задържа интереса и вниманието на децата ми, и вероятно ще остане като емблематичната книга от ранното им детство, това е поредицата Голямото приключение на малкото таласъмче.

В тази книга, малкият Таласъмчо изживява кратки и простички големи приключения. Всяко приключение се състои от поредица избори, които слушащото таласъмче е направило, и които водят до различен завършек (и междинни стъпки). Класическа книга-игра (толкова популярни бяха на времето, ако ги помните, но за възрастни; всъщност, как може вариантът книга-игра за възрастни да е по-популярен от книга-игра за деца???).

Книгите са с абсолютно омагьосващи илюстрации, които те потапят директно във вълшебния таласъмски свят. Дори и ти, големият таласъм, който уж четеш тази книга само заради дребните таласъмчета, не можеш да устоиш, и се пренасяш там с цялото си таласъмолепие. И уж малкото ти таласъмче е този Таласъмчо, който е главен герой. А всъщност се улавяш как ти се иска тази вечер да пробвате ей точно тази друга пътечка, която вече толкова време подминавате…

Наблюдавайки как децата ми се радват на Таласъмчо и им греят очите, докато четем, им простих за това, че така и не приеха Пипи и Емил в сърцата си. Знам, че ще имаме своите спомени как четем, сгушени под завивките, или просто фантазираме допълнително върху прочетеното. Виж, в моето сърце, тези герои и техните приключения винаги ще останат живи. Но там имам място и за Таласъмчо. В крайна сметка, аз не съм само малката Ида (сестрата на Емил от Льонеберя). Аз съм и Таласъмчо.

Advertisements

Вчера беше един прекрасен съботен ден. Последна седмица на октомври, а слънцето усмихнато и ярко, пече ли пече… Сякаш за да демонстрира колко добре се живее, ако не ти дреме от хорските очаквания (в случая – за студ и дъжд).

Ние решихме да прекараме този прекрасен ден в разходка на Витоша. Всичко беше добре, карахме тротинетки на Игликините поляни и се разхождахме из гората. В един момент обаче, градусът на настроението падна. Двамата братя започнаха да се карат, да гледат лошо, да мрънкат, да искат да си отиват, и цялата весела разходка имаше риск да се превърне в поредната провалена веселба по неизвестни причини. Сигурна съм, че всички родители знаят какво е да си измислил най-готиното забавление за своите деца, а то да се превърне в мрънканица и мусеница. Та, трябваше да се вземат спешни мерки, за да се спаси веселбата. Ако сте гледали една анимация за Роли Поли Оли, защитник на веселбата, и аз се наложи да вляза в неговата роля. Наложи се бързо да измисля една приказка, която се развива в планината, и възвръща веселбата…

Имало едно време едно момче, което се страхувало буквално от всичко. А толкова му се искало да е силно и смело! Отишло веднъж момчето при една стара знахарка, да го посъветва какво да направи.

– Ще идеш горе в планината, висоооко високо, където живеят драконите. – казала тя. – И ще откраднеш едно драконово яйце. Като го изядеш, ще станеш смел и силен като истински дракон!

Като чуло за този лек, на момчето буквално му се изправили косите, но нямало що да стори. Тръгнало то на опасно пътешествие с още по-опасен край. Замръкнало нейде в планината, далече от хората и всичко познато. Обхванало го голям страх. „Спокойно“, повтаряло си то. „На мен ми се вижда страшно, но то е защото съм такъв бъзливец, а не защото наистина има нещо“.

Изведнъж, чуло някакъв шум. „Ухуууу“, крещял някакъв странен звяр.

– Кой си ти? – осмелило се да попита момчето, макар всичко вътре в него да крещяло, че трябва тутакси да си обере крушите и да се връща вкъщи на топличко и спокойничко.

– Аз съм горска сова. Просто пъдя любопитните натрапници. А на теб да ти се намира нещо за хапване?

На момчето му се намирало, и то решило да го сподели със совата. Когато се нахранила, совата го запитала:

– А ти на къде така си тръгнал?

– Търся драконово яйце. То ще ме направи смел и силен.

– Щом е така, ще ти кажа как да го намериш. Виждаш ли онези сини скали там, в далечината? Чак там трябва да идеш, защото там има едно драконово гнездо. Майката драконка денем ловува, а нощем стои да си мъти яйцата. Трябва много внимателно да се приближиш до гнездото през нощта, когато е тъмно, и да останеш скрит до момента, когато драконката се отдалечи на лов. След това, можеш да вземеш яйцето, и да си плюеш на петите.

Благодарило момчето на совата за съвета. Когато се развиделило, момчето потеглило към гнездото на драконката, както го упътила совата. Пътешествието било много трудно и не веднъж сърцето на младежа забивало лудо от страх, и не веднъж сърцето го дърпало за ризата и ръчкало да се връщат. Но момчето все си казвало, че сигурно за истинския смелчага това приключение би било детска игра, и не се отказвало.

Успял най-накрая да вземе яйцето, постъпвайки така, както го посъветвала совата. Сложил яйцето в пазвата си и побягнал. Бягал той, бягал, колкото можал, после продължил да слиза по планината цели 3 дена.

Но не щеш ли, усетил той, че нещо се размърдало в пазвата му. Що да види – яйцето се пропукало и от вътре се излюпило малко драконче. Ами сега?

– Що да те правя? – зачудило се момчето. – Да те изям ли? Сигурно това ще ми даде още по-голяма сила и смелост, от колкото яйцето.

Но гледал, гледал той малкото драконче – такова слабичко, беззащитно, гладно същество. И вместо да го изяде, взел, че го нахранил. После го пъхнал обратно в пазвата и си го занесъл чак до къщи.

У дома се прибрал тъжен, че не успял да изяде лекарството, което щяло да го направи смел и силен. Но нямало връщане назад. Продължил живота си по старому. Грижел се и за себе си, и за дракончето.

Но постепенно установил, че уж нещата било по старому, пък не съвсем. Вече сърцето му не подскачало и не биело лудо при всяко хлопване на вратата. А и да се уплашел, не позволявал на това да го откаже от нищо. Освен това, дракончето му станало верен приятел и го следвало неотлъчно по петите, та по някаква причина зверовете бягали на километри от там, където вървели те. Никой вече не смеел да се шегува с някогашното момче (което вече се превърнало в мъж). И не само това, но и хората започнали да го уважават и да го дават на децата си като пример за благородство, доблест и добро сърце.

И момчето разбрало, че лекарството вече било подействало. Защото лекарството било не самото драконово яйце, а приключението, през което преминал. С помощта на добрите приятели, които си намерил.

А това, по-долу, са домашните ни любимци, Беззъб и Чудовищен кошмар, които разглеждат с любопитство своите портрети (малко уплашени изглеждат, май):

IMG_20131027_120825[1]

(Хмм, не знам, малко заспал си ме представила някак… И размахът на крилата не е показван достатъчно могъщ)

 

IMG_20131015_081552[2]

(Чакай малко! Рогът ми не е толкова голям в действителност. Можеше да покажеш другия профил, там изглеждам по-героичен…)

Октомври е и в нашето шантаво семейство отново започнахме с подготовката за Хелоуин. Пробваме костюми и шапки от минали години, обсъждаме страховити теми и творим страховити украси. Снощи си легнахме късно, заради сглобяването на симпатичната зелена вещица Лили:

IMG_20131009_213026[1]

Много е сладка и знам, че вече се питате от къде ли сме взели шаблона. Веднага отговарям: от ето тук.

Докато изрязвахме, имахме за задача да мислим приказки за зелената вещица Лили. Получиха се много интересни и страшни истории. Тук ще споделя една от тях…

Живяла някога една зла вещица на име Лили. Тя била много красива и елегантна вещица. Имала островърха черна шапка и черна рокля, и метла. А кожата й била зелена. Може да не звучи много красиво и елегантно за нас, хората, но злодеите си имат собствени критерии за красота. И Лили била по злодейски красива!

Зърнал я веднъж един зъл магьосник и се влюбил до ушите в нея. Паднал на колене и й предложил да се ожени за него. Но Лили не бързала. Тя решила да постави кандидата за ръката си пред изпитание. Казала му, че ще се ожени за него, само ако й донесе една черна роза.

Ами сега? От къде можел магьосникът да намери черна роза? В магьосническите му книги пишело, че далеч, далеч, през девет планини в десетата, имало една черна градина, в която растели черни цветя. Тръгнал той на дълъг път, минал през много изпитания, и стигнал чак до черната градина. Видял той, че там наистина растели най-различни черни цветя: черни далии, черни теменужки, черни бегонии, черни петунии, а накрая открил и една черна роза. Тя била една-единствена в цялата градина.

Откършил той внимателно безценното цвете, но се убол на един от бодлите му. Тозчаз кожата му от розово-бяла станала зелена.

Тръгнал магьосникът да се връща. Не щеш ли, препънал се той в едно клонче, и изтървал розата. А тя паднала право в реката, която течала наблизо. Магьосникът бил отчаян: изгубил бил безвъзвратно единствената черна роза на белия свят! Значи и мечтата му да се ожени за най-красивата сред вещиците била безвъзвратно изгубена.

Отишъл той при нея, отчаян, покрусен, паднал на колене, и й рекъл:

„Знам, че сега никога няма да се ожениш за мен, защото се връщам с празни ръце. Но повярвай ми, намерих за теб единствената черна роза на света, но реката я отнесе.“

А вещицата се усмихнала нежно, обгърнала с длани лицето му, и рекла:

„Зная, че ти наистина си намерил черната роза. Инак не би имал този красив зелен цвят на лицето си. И аз на черната роза се убодох на времето, и от тогава съм зелена. Сега сме си лика прилика двамата. С радост ще се оженя за теб“.

И вдигнали приказна сватба, на която дошли много гости със зелен, жълт, кафяв и оранжев цвят на лицето. И три дни яли, пили и се веселили. А на вас, скъпи читатели, желаем мека и красива есен, независимо дали празнувате Хелоуин или не!

Жежък летен ден. Пътувам с автобус от градския транспорт по един павиран софийски булевард. Гъчканица. Хората потънали в своите сиви мисли, скрити зад маските на безизразност, купени от битака по левче парчето. Изобщо – мила родна картинка. На следващата спирка се качва млада жена с две малки деца, и веднага някой се сеща да й отстъпи място, та на тези деца да им бъдат спестени някои реалности от ежедневието, поне в първите години от живота им. Похвално.

Двете деца сядат на седалката, а майка им стои права до тях. Както се досещате обаче, двете деца не се вписват твърде много в автобусната идилия. Въртят се, кикотят се, възклицават. Хората ги попоглеждат изпод вежди. Просто така, за всеки случай.

Изведнъж на едно от тях му хрумва идея. В такт с движението на автобуса по паветата, то започва да бръмчи монотонно и напевно нещо като мантра: „Мммммм“. И автобусът насича монотонните напеви на късове, дълги всяко около едно паве. Двете деца избухват в смях, и второто дете се присъединява към хора. Мантрата става още по-звучна.

Хората наоколо се заобръщат към децата още по-активно и започват да си шушукат. Този път обаче, никой не гледа строго. Напротив, маските започват да се прокъсват и скоро по лицата на възрастните грейват усмивки. Всички си припомнят добре забравената игра на бръмчене от своето детство. Тийнейджърите са най-бързи в реакциите си, както и най-близко стоящите хора. Скоро, реакцията на хората се разпространява из целия автобус, и постепенно от първата до последната врата плъзват усмивки. Усмихват се и хората, които стоят далече от децата и не знаят за какво се усмихват останалите.

В крайна сметка, на една от спирките майката и децата слизат. Но усмивките в автобуса продължават. Те остават да пътуват до крайната спирка, когато слезе и последния човек, скъсал временно своята безизразна сива маска.

Зная, че вече е крайно време да отразя Коледната вълна в моя блог. От доста време обмислям тази тема, но не я осъществявам, защото съм се отдала на семейните рождени дни в началото на декември.

За това, като начало ще уважа темата с линкове към инструкции за мои коледни оригами от миналата година. Можете да видите повечето неща на снимки в Обичам оригами.

Звездички за елха

Ето тази красавица беше на върха на нашата елха:

IMG_20111127_125651

По-малки весели разновидности на същата закачихме и като играчки за елхата. Това е модулно оригами от 6 елемента и не е трудно за изпълнение. Вижте видеото по-долу за инструкции как да го направите. Ако ще закачате тази кусудама на елхата, препоръчвам ви да снаждате отделните части с лепило – въпреки че по принцип за закрепването им не е нужно лепило, добавянето му ги прави много по-издържливи.

А ето ги и видео инструкциите:

Ето от този вид също направих доста бройки и ги закачихме на елхата:

IMG_20111127_125621

Също нетрудна и ефектна звезда, която се сглобява от 6 модула. Не е нужно да използвате лепило, тъй като отделните модули са отлично скрепени за останалите.

Ето ги и инструкциите:

Кутийки за подаръци

С оригами могат да се направят прекрасни кутийки за подаръци. Стига да имате предвид, че нагъването намалява значително размера на финалното произведение, в сравнение с първоначалната големина на листите.

Миналата година се задоволих с по-обикновени, квадратни кутийки:

Оригами кутия за подаръци

Оригами кутия за подаръци

Но в Интернет е пълно с невероятно красиви и интересни оригами кутийки. За тази Коледа смятам да опитам и повече модели. И определено някой ден ще посветя отделен пост специално на кутиите за подаръци 🙂

Обаче как ги направих тия двете… Ами с ръка на сърцето си признавам, че не помня как намерих инструкциите. Ето това филмче намерих за вас – крайният резултат изглежда подобен на показаното на моите снимки:

Ами… това е от мен за Коледа за сега. Очаквайте продължението с още подходящи за празника неща. Ще се радвам на вашите коментари или въпроси. Весело сгъване, хохохо!

Първата картичка от новата ми партида представлява пример за оригами архитектура. Какво всъщност е това? Ами, помните ли панорамните книжки от нашето детство? Разтвориш ги, и от книжката наизскачат къщички, цветя и приказни герои. Е, това всъщност е било оригами архитектура, само че ние просто не сме го знаели 🙂

А какъв по-добър пример за оригами архитектура от един истински символ на световните архитектурни постижения: храмът на любовта, Тадж Махал? Ето го и него:

А сега, така и така сме на романтична вълна, защо да не ви покажа една оригами картичка с облак от нежно розови цветя:

И в заключение, по традиция ще завършим с нещо лесно, бързо и ефектно: едно цяло кралско жабешко семейство, готово за целувки:

Ето едно приятно филмче, показващо как се прави жабчето. Филмчето е на английски, но не се притеснявайте, дори и да не разбирате английски – просто гледайте и ще ви стане пределно ясно как става всичко. Филмчето е „нарязано“ на 3 кратки части, така че ще се наложи да изгледате и останалите 2 след първото.

Очаквайте скоро: коледни оригами…

Имам една приятелка, която обожава да прави картички. Ден без направена картичка за нея е загубен ден. Няма да държа в тайна името и Уеб адреса й. Тя се казва Катя и е гордата стопанка на Къщичка.

Аз пък, както вече писах, обичам оригами. Оказа се, че оригами и картички могат да се съчетаят в едно приятно и красиво хоби. Декември месец, освен с Коледните и Новогодишните празници, е изключително богат откъм празници за моето семейство. Синовете ми са родени през декември, а също и майка ми и дядо ми; на всичкото отгоре, мама е и именничка. Излиза, че моментът е просто идеален да се развихря с оригами картички.

И така се стигна до картичката за рождения ден на мама:

Правенето на тази картичка беше много приятно всъщност. Първо, свалих от Интернет шаблона с пеперудката и го изрязах. След това се заех с изрязването на цветята от белия лист – формата им си беше импровизация. Любимият ми инструмент за работа се оказа бръснарското ножче. Опитах преди това с уж остър резец от комбинирания инструмент за рязане и поправяне на мъжа ми. Той обаче някак надираше краищата на хартията. В YouTube пък гледах една дама как изрязва с нещо като скалпел („exacto knife“ на английски) – удобно изглеждаше, но нямам идея от къде може да си го набави човек. Обаче работата с бръснача се оказа много удобно занимание за по време на дълги служебни телефонни разговори. Слагаш слушалките и тихо и кротко си чоплиш хартията, докато говорите на сериозни теми. После за вкъщи останаха лепенето и финалните щрихи като надписи и разкрасяване. Стискайте палци изненадата да й хареса.

А сега, нещо дребно, простичко и класическо – картичка-жерав. Класическият японски жерав, който сбъдва желания (само за най-търпеливите, които нагънат 1000 броя от него, без копи-пейст), но изхвърчащ от картичка:

Просто нагъваш хартията по правилния начин – и то си става. В YouTube има много клипчета, които описват точната схема и са много приятни и лесни за разбиране. Аз лично ползвах ето това клипче – фенка съм на творбите на авторката:

И тъй като освен покритите с картички, остават още много празници в моето семейство, продължение очевидно следва…