Архив за октомври, 2013

Вчера беше един прекрасен съботен ден. Последна седмица на октомври, а слънцето усмихнато и ярко, пече ли пече… Сякаш за да демонстрира колко добре се живее, ако не ти дреме от хорските очаквания (в случая – за студ и дъжд).

Ние решихме да прекараме този прекрасен ден в разходка на Витоша. Всичко беше добре, карахме тротинетки на Игликините поляни и се разхождахме из гората. В един момент обаче, градусът на настроението падна. Двамата братя започнаха да се карат, да гледат лошо, да мрънкат, да искат да си отиват, и цялата весела разходка имаше риск да се превърне в поредната провалена веселба по неизвестни причини. Сигурна съм, че всички родители знаят какво е да си измислил най-готиното забавление за своите деца, а то да се превърне в мрънканица и мусеница. Та, трябваше да се вземат спешни мерки, за да се спаси веселбата. Ако сте гледали една анимация за Роли Поли Оли, защитник на веселбата, и аз се наложи да вляза в неговата роля. Наложи се бързо да измисля една приказка, която се развива в планината, и възвръща веселбата…

Имало едно време едно момче, което се страхувало буквално от всичко. А толкова му се искало да е силно и смело! Отишло веднъж момчето при една стара знахарка, да го посъветва какво да направи.

– Ще идеш горе в планината, висоооко високо, където живеят драконите. – казала тя. – И ще откраднеш едно драконово яйце. Като го изядеш, ще станеш смел и силен като истински дракон!

Като чуло за този лек, на момчето буквално му се изправили косите, но нямало що да стори. Тръгнало то на опасно пътешествие с още по-опасен край. Замръкнало нейде в планината, далече от хората и всичко познато. Обхванало го голям страх. „Спокойно“, повтаряло си то. „На мен ми се вижда страшно, но то е защото съм такъв бъзливец, а не защото наистина има нещо“.

Изведнъж, чуло някакъв шум. „Ухуууу“, крещял някакъв странен звяр.

– Кой си ти? – осмелило се да попита момчето, макар всичко вътре в него да крещяло, че трябва тутакси да си обере крушите и да се връща вкъщи на топличко и спокойничко.

– Аз съм горска сова. Просто пъдя любопитните натрапници. А на теб да ти се намира нещо за хапване?

На момчето му се намирало, и то решило да го сподели със совата. Когато се нахранила, совата го запитала:

– А ти на къде така си тръгнал?

– Търся драконово яйце. То ще ме направи смел и силен.

– Щом е така, ще ти кажа как да го намериш. Виждаш ли онези сини скали там, в далечината? Чак там трябва да идеш, защото там има едно драконово гнездо. Майката драконка денем ловува, а нощем стои да си мъти яйцата. Трябва много внимателно да се приближиш до гнездото през нощта, когато е тъмно, и да останеш скрит до момента, когато драконката се отдалечи на лов. След това, можеш да вземеш яйцето, и да си плюеш на петите.

Благодарило момчето на совата за съвета. Когато се развиделило, момчето потеглило към гнездото на драконката, както го упътила совата. Пътешествието било много трудно и не веднъж сърцето на младежа забивало лудо от страх, и не веднъж сърцето го дърпало за ризата и ръчкало да се връщат. Но момчето все си казвало, че сигурно за истинския смелчага това приключение би било детска игра, и не се отказвало.

Успял най-накрая да вземе яйцето, постъпвайки така, както го посъветвала совата. Сложил яйцето в пазвата си и побягнал. Бягал той, бягал, колкото можал, после продължил да слиза по планината цели 3 дена.

Но не щеш ли, усетил той, че нещо се размърдало в пазвата му. Що да види – яйцето се пропукало и от вътре се излюпило малко драконче. Ами сега?

– Що да те правя? – зачудило се момчето. – Да те изям ли? Сигурно това ще ми даде още по-голяма сила и смелост, от колкото яйцето.

Но гледал, гледал той малкото драконче – такова слабичко, беззащитно, гладно същество. И вместо да го изяде, взел, че го нахранил. После го пъхнал обратно в пазвата и си го занесъл чак до къщи.

У дома се прибрал тъжен, че не успял да изяде лекарството, което щяло да го направи смел и силен. Но нямало връщане назад. Продължил живота си по старому. Грижел се и за себе си, и за дракончето.

Но постепенно установил, че уж нещата било по старому, пък не съвсем. Вече сърцето му не подскачало и не биело лудо при всяко хлопване на вратата. А и да се уплашел, не позволявал на това да го откаже от нищо. Освен това, дракончето му станало верен приятел и го следвало неотлъчно по петите, та по някаква причина зверовете бягали на километри от там, където вървели те. Никой вече не смеел да се шегува с някогашното момче (което вече се превърнало в мъж). И не само това, но и хората започнали да го уважават и да го дават на децата си като пример за благородство, доблест и добро сърце.

И момчето разбрало, че лекарството вече било подействало. Защото лекарството било не самото драконово яйце, а приключението, през което преминал. С помощта на добрите приятели, които си намерил.

А това, по-долу, са домашните ни любимци, Беззъб и Чудовищен кошмар, които разглеждат с любопитство своите портрети (малко уплашени изглеждат, май):

IMG_20131027_120825[1]

(Хмм, не знам, малко заспал си ме представила някак… И размахът на крилата не е показван достатъчно могъщ)

 

IMG_20131015_081552[2]

(Чакай малко! Рогът ми не е толкова голям в действителност. Можеше да покажеш другия профил, там изглеждам по-героичен…)

Advertisements

Октомври е и в нашето шантаво семейство отново започнахме с подготовката за Хелоуин. Пробваме костюми и шапки от минали години, обсъждаме страховити теми и творим страховити украси. Снощи си легнахме късно, заради сглобяването на симпатичната зелена вещица Лили:

IMG_20131009_213026[1]

Много е сладка и знам, че вече се питате от къде ли сме взели шаблона. Веднага отговарям: от ето тук.

Докато изрязвахме, имахме за задача да мислим приказки за зелената вещица Лили. Получиха се много интересни и страшни истории. Тук ще споделя една от тях…

Живяла някога една зла вещица на име Лили. Тя била много красива и елегантна вещица. Имала островърха черна шапка и черна рокля, и метла. А кожата й била зелена. Може да не звучи много красиво и елегантно за нас, хората, но злодеите си имат собствени критерии за красота. И Лили била по злодейски красива!

Зърнал я веднъж един зъл магьосник и се влюбил до ушите в нея. Паднал на колене и й предложил да се ожени за него. Но Лили не бързала. Тя решила да постави кандидата за ръката си пред изпитание. Казала му, че ще се ожени за него, само ако й донесе една черна роза.

Ами сега? От къде можел магьосникът да намери черна роза? В магьосническите му книги пишело, че далеч, далеч, през девет планини в десетата, имало една черна градина, в която растели черни цветя. Тръгнал той на дълъг път, минал през много изпитания, и стигнал чак до черната градина. Видял той, че там наистина растели най-различни черни цветя: черни далии, черни теменужки, черни бегонии, черни петунии, а накрая открил и една черна роза. Тя била една-единствена в цялата градина.

Откършил той внимателно безценното цвете, но се убол на един от бодлите му. Тозчаз кожата му от розово-бяла станала зелена.

Тръгнал магьосникът да се връща. Не щеш ли, препънал се той в едно клонче, и изтървал розата. А тя паднала право в реката, която течала наблизо. Магьосникът бил отчаян: изгубил бил безвъзвратно единствената черна роза на белия свят! Значи и мечтата му да се ожени за най-красивата сред вещиците била безвъзвратно изгубена.

Отишъл той при нея, отчаян, покрусен, паднал на колене, и й рекъл:

„Знам, че сега никога няма да се ожениш за мен, защото се връщам с празни ръце. Но повярвай ми, намерих за теб единствената черна роза на света, но реката я отнесе.“

А вещицата се усмихнала нежно, обгърнала с длани лицето му, и рекла:

„Зная, че ти наистина си намерил черната роза. Инак не би имал този красив зелен цвят на лицето си. И аз на черната роза се убодох на времето, и от тогава съм зелена. Сега сме си лика прилика двамата. С радост ще се оженя за теб“.

И вдигнали приказна сватба, на която дошли много гости със зелен, жълт, кафяв и оранжев цвят на лицето. И три дни яли, пили и се веселили. А на вас, скъпи читатели, желаем мека и красива есен, независимо дали празнувате Хелоуин или не!