Архив за ноември, 2012

Първата картичка от новата ми партида представлява пример за оригами архитектура. Какво всъщност е това? Ами, помните ли панорамните книжки от нашето детство? Разтвориш ги, и от книжката наизскачат къщички, цветя и приказни герои. Е, това всъщност е било оригами архитектура, само че ние просто не сме го знаели 🙂

А какъв по-добър пример за оригами архитектура от един истински символ на световните архитектурни постижения: храмът на любовта, Тадж Махал? Ето го и него:

А сега, така и така сме на романтична вълна, защо да не ви покажа една оригами картичка с облак от нежно розови цветя:

И в заключение, по традиция ще завършим с нещо лесно, бързо и ефектно: едно цяло кралско жабешко семейство, готово за целувки:

Ето едно приятно филмче, показващо как се прави жабчето. Филмчето е на английски, но не се притеснявайте, дори и да не разбирате английски – просто гледайте и ще ви стане пределно ясно как става всичко. Филмчето е „нарязано“ на 3 кратки части, така че ще се наложи да изгледате и останалите 2 след първото.

Очаквайте скоро: коледни оригами…

Имам една приятелка, която обожава да прави картички. Ден без направена картичка за нея е загубен ден. Няма да държа в тайна името и Уеб адреса й. Тя се казва Катя и е гордата стопанка на Къщичка.

Аз пък, както вече писах, обичам оригами. Оказа се, че оригами и картички могат да се съчетаят в едно приятно и красиво хоби. Декември месец, освен с Коледните и Новогодишните празници, е изключително богат откъм празници за моето семейство. Синовете ми са родени през декември, а също и майка ми и дядо ми; на всичкото отгоре, мама е и именничка. Излиза, че моментът е просто идеален да се развихря с оригами картички.

И така се стигна до картичката за рождения ден на мама:

Правенето на тази картичка беше много приятно всъщност. Първо, свалих от Интернет шаблона с пеперудката и го изрязах. След това се заех с изрязването на цветята от белия лист – формата им си беше импровизация. Любимият ми инструмент за работа се оказа бръснарското ножче. Опитах преди това с уж остър резец от комбинирания инструмент за рязане и поправяне на мъжа ми. Той обаче някак надираше краищата на хартията. В YouTube пък гледах една дама как изрязва с нещо като скалпел („exacto knife“ на английски) – удобно изглеждаше, но нямам идея от къде може да си го набави човек. Обаче работата с бръснача се оказа много удобно занимание за по време на дълги служебни телефонни разговори. Слагаш слушалките и тихо и кротко си чоплиш хартията, докато говорите на сериозни теми. После за вкъщи останаха лепенето и финалните щрихи като надписи и разкрасяване. Стискайте палци изненадата да й хареса.

А сега, нещо дребно, простичко и класическо – картичка-жерав. Класическият японски жерав, който сбъдва желания (само за най-търпеливите, които нагънат 1000 броя от него, без копи-пейст), но изхвърчащ от картичка:

Просто нагъваш хартията по правилния начин – и то си става. В YouTube има много клипчета, които описват точната схема и са много приятни и лесни за разбиране. Аз лично ползвах ето това клипче – фенка съм на творбите на авторката:

И тъй като освен покритите с картички, остават още много празници в моето семейство, продължение очевидно следва…

Съвременният пациент като че ли знае да търси правата си с официалната медицина. Научил се е да обсъжда своето лечение с лекаря, да пита за странични ефекти и да отбягва антибиотиците и излишните манипулации. Стане ли обаче въпрос за зъболечение, всички като че ли приемат, че алтернативи няма. Дори хомеопати и натуропати свиват тъжно рамене. Друг вариант освен да отидеш при зъболекаря да ти направи пломба, канал, корона или мост, в зависимост от тежестта на проблема, като че ли няма. А щом няма друг изход, значи по-добре изобщо да не се замисляме какво прави зъболекарят в устата ни и какви странични ефекти върху здравето ни има.

Според Рамиел Нейгъл, автор на книгата „Да излекуваме развалените зъби“, съвременното зъболечение почива върху лъжа, а именно, че бактериите са причината за развалянето на зъбите ни. Според Рамиел обаче, истинската причина за кариесите се крие в неправилното хранене, и по-точно в недостига на хранителни вещества, които приемаме с храната ежедневно. Според него, в следствие рафинирането на храните и топлинната обработка, съвременният човек приема в пъти по-малко витамини и минерали, от колкото е необходимото му, за да е здрав.

По-интересният извод на Рамиел е, че развалените зъби могат да се лекуват! Кариесите могат да се възстановяват, възпаленията да се прекратяват, а умъртвяванията и ваденията да се избегнат чрез радикална промяна в диетата.

Кои са храните за здрави зъби? На първо място, той съветва няколко пъти дневно да приемаме една от следните комбинации: лъжица масло от дроб от треска, смесена с лъжица натурално краве масло, или лъжица черен дроб от произволно животно, смесена с лъжица краве масло. Такава комбинация е изключително богата на мастнорастворими витамини, така необходими за зъбите ни. Кравето масло обаче не бива да е стандартното рафинирано масло с бял цвят. По време на обработката му то е било лишено от голяма част от витамините си. Рамиел съветва да търсим „жълто“ масло, нерафинирано, например от местни производители.

Друга храна, изключително полезна за здравето на зъбите ни, е суровото непастрьоризирано мляко. То е богато на мастноразтворими витамини, витамин Б, и на калций. Според Рамиел обаче, термичната обработка убива тези витамини.

Други полезни за зъбите ни храни са: риба, месо и всякакви вътрешности, яйца, всякакви зеленчуци, с органичен произход. Рамиел обаче препоръчва да консумираме храната след колкото може по-малко топлинна обработка. Той самият често яде рибата, месото, вътрешностите и яйцата сурови. По същия начин той храни децата си и смята, че това е напълно безопасно за здравето им. Твърди, че с промяна в начина на хранене е излекувал ранните кариеси на по-голямата си дъщеря. По-малката дъщеря пък, хранена по този начин и кърмена от майка, хранеща се по този начин, дори не е имала нужда от подобно лечение.

Автор: Elena Christiano

От десетилетия ни учат, че захарта причинява кариеси като залепва по зъбите. Съгласна съм с това, което казват зъболекарите – че яденето на захар често води до разваляне на зъбите. Но това не се случва заради бактериите, които се хранят със захар. Това се случва заради начина, по който обработената захар може да причини или способства болестите и дисбалансите в твоето тяло.

Рамиел Нейгъл, автор на „Да излекуваме развалените зъби“, казва, че всъщност промените в телесната ни биохимия е това, което резултира в развалени зъби.

Вероятно сте чували, че е ОК, ако ядете сладко в умерени количества и си миете зъбите веднага след това. В действителност, промените в кръвната биохимия продължават по няколко часа, независимо дали миете зъбите си или не.

Що се отнася до умерените количества – колко е твърде много?

Имайте предвид, че Министерството на земеделието в САЩ казва, че американците консумират внушителните 70 кг добавена захар годишно, повечето от която е обработена захар.

Когато мазнината стана враг номер 1 през осемдесетте и деветдесетте, производителите разбраха, че нискомаслените и обезмаслени храни биха били безвкусни и непривлекателни. Така че ги заместиха с огромни количества захароза или захар – едно и също – и високофруктозен царевичен сироп.

Ако си мислите, че има дебат на тема дали захарта/захарозата е по-добра от високофруктозния царевичен сироп, нека поясня нещо. Захарта се разпознава от тялото. А високофруктозният царевичен сироп е създаден от хората подсладител, вреден за черния дроб. Неговата консумация благоприятства развалянето на зъбите чрез повреждане на телесната ви биохимия.

Но дори естествено сладките неща могат да причинят флуктуации в кръвната захар.

И не е само „сладкото“ това, което съдържа захар. Много от него е скрито в ежедневните обработени храни, като фъстъчено масло, крекери и дори в кетчупа и сосовете за залати. Прочетете етикетите на тези храни преди да ги купите.

Истината е, че въпреки предупрежденията на Световната Здравна Организация, консумацията на захар расте с тревожни темпове – повече от 5% всяка година!

Няма съмнение, че обществото ни се самовъзнаграждава – особено децата ни – със захар. Помислете за асоциациите: рожден ден и торти, Коледа и сладки, Хелоуин и бонбони… и това е само върха на айсберга.

Д-р Робърт Лъстиг, педиатър-ендокринолог в Калифорнийския университет, отдавна нарича захарта „токсична“, водеща до затлъстяване, диабет 2ри тип, високо кръвно налягане и дори болести на сърцето.

А открития от проучване през 2011г на екип в Калифорнийския университет, и японски учени поддържат неговите твърдения, като показват връзка между високозахарната диета и значително повишения риск от болести на сърцето. За 5 седмици, 48 възрастни (18-40г) били ограничени до само една порция от 200 гр. плодов сок на ден. След това, те консумирали 25% от дневните си калории под формата на фруктоза, високо-фруктозен царевичен сироп или глюкоза.

За 2 седмици, участниците получили повишени нива на LDL холестерол в кръвта, триглицериди и един протеин, който се нарича apolipoprotein-B, и може да доведе до наслоявания на плаки в артериите.

Кимбър Станхоуп, старши автор и учен в Калифорнийския университет казва, че „Американската асоциация по сърдечни болести препоръчва хората да приемат едва 5% от дневните си калории под формата на добавена захар, а федералните диетични препоръки към американците за 2010 предлагат горна граница от 25% или по-малко – което означава да се преоценят диетичните препоръки.

Източник: http://curetoothdecay.com/blog/sickeningly-sweet-part-one-elena-christiano-cristiano-sugar-safe-in-moderation/

Превод от английски: ruchejche

Преди 2г, ако някой ми беше казал, че ще се откажа от телевизията, щях да му се смея. А сега онези времена са ми някак далечни, като през мъгла.

Всичко почна напълно случайно и непланирано. Един ден ни изгоря приемника за цифровата телевизия и им се обадихме да дойдат да го видят. Уговорихме се с тях за събота на обяд. Обаче те изобщо не дойдоха. Моят им се ядоса не на шега и рече: край. Отиваме в офиса им и връщаме приемника. Което и направихме.

И, както всички уважаващи себе си Овен и Лъв, се разтърсихме за алтернатива едва след като бяхме отрязали предишната. Други кабеларки освен тази се оказа, че не доставят до нашия елитен столичен квартал. Та отидохме при сателитните. Единият от тях се оказа, че също не доставял. Другият доставял обаче, нали разбирате, в момента нямаме налични приемници, та ако може елате след 1 месец, когато сигурно ще са докарали. Добре. Навихме се да чакаме. След 1 месец се оказа, че още малко трябва да поизчакаме.

И тогава, след 6м, аз изведнъж си спомних, че още си чакаме приемника за сателитна телевизия!!! Но след като си го чакал 6м и повече, изведнъж осъзнаваш, че би могъл да си чакаш неопределено…

И така, как тече сега моето безтелевизионно ежедневие? Преди всичко, денем до 18ч съм на работа. След което се връщам и обикновено заварвам, че децата гледат някоя анимация, свалена от Интернет. В началото, изчаквах да свърши тяхното филмче, и пусках нещо за възрастни – научнопопулярен филм или игрален. Постепенно, отвикнах дори това да правя. Някакси, не усещам вече нуждата да ангажирам с нещо такова сетивата и ума си. Виж, мъжът ми си пуска от време на време да изгледа всичките серии на някой любим сериал. Но го прави през нощта, когато останалите поспаливци си легнем.

Сега, основното ми разпускащо занимание, е четенето. Признавам, откак открих удобството на електронния четец, чета на него. Чета докато чакам да се сготви яденето, чета пред кабинета на лекаря, чета в градския транспорт. Вече имам времето за четене, и най-важното: сетивата ми са достатъчно свободни да му се насладят. Преди, когато още бях телеманка, усещах ума и очите си прекалено претоварени, за да ги товаря и с четене.

Странични ефекти: вече представа си нямам от резултатите от последния ВИП брадър, драмата в най-новия български сериал, както и оперативните новини с Бойко Борисов. Не познавам най-мощните средства в борбата срещу простудата, петната по дрехите и микробите по кухненския плот. Реклами няма да ме осветлят, и реалитита да влеят драма в ежедневието ми. Но знаете ли какво? Така си ми е супер!

Оо, да, тази година го празнувахме… този небългарски, капиталистически, американски, консуматорски, популистки, предателски, антибългарски, католически, изкуствен и тук вече се изчерпих, празник. Нямаме ли си ние български празници, че се налага да си внасяме!?!

Отговорът – поетапно.

Първо, децата ми умират за Хелоуин. Нямат идея за какво е цялото нещо, обаче обожават превръщането на дома ни в омагьосана къща от страшна приказка. Вживяват се в страшните си персонажи и ги разиграват в приказки с невероятни сюжети. Възхищават се на издълбаните страховити тиквени фенери, карат ме да палим свещи, гасят лампите, и току повтарят: „Умирам от страх!“, хихикайки се тихичко.

Освен това, да си призная, и аз се запалих сериозно по този празник. Всичко стана след една командировка в Германия. Една немска колежка от полски произход прояви желание да е нещо като мой домакин там. Та моята любезна домакиня Катаржина беше украсила цялата къща подобаващо и беше приготвила щедро количество бонбони за наминаващите групи дечица. Американски празник, обясни ми тя някак извинително, обаче децата много американски филми гледат и… знаете как е. После на връщане разгледах на тъмно целия квартал, осветяван от издълбани страховити тиквени фенери и фенерите на групичките, обикалящи от къща на къща със стандартното „Пакост или лакомство“ (не знам как звучи това на немски). Това беше достатъчно, за да започна да гледам с други очи на Хелоуин. Направо казано, загнезди ми се в главата едно желание и аз да го отпразнувам подобаващо, и само чакаше подходящия момент да се прояви.

А за българските празници… че си имаме – имаме си. Но я ми кажете, за да сметнете, че почитам българските празници, трябва ли да украсявам дома си с портрети на Вазов и Каравелов по случай днешния празник, Денят на народните будители? Трябва ли да каня приятелите у дома си на торта с надпис „Честито Съединение на България“, за да се брои за отдадена почит? Май по-скоро на гавра отива подобно празнуване. Та, такива са ни българските празници. Сериозни, строги, създавани във време, в които да се маскираш като вещица се е считало за несериозно. Почитаме си ги тихо, кротко и сериозно. Но това не ни пречи да празнуваме и разложително-хедонистично по Западен маниер. Такива са ни времената.

Отплеснах се философски. Та, какво направихме за Хелоуин:

Страшна тиква, както я наричат децата. Добре, че нашият дядо ни беше на гости, та да изреже подобаващо тиквата. Аз не обичам да се налага да прилагам силна ръка и сигурно щеше да ме озори доста това начинание.

Вкусни кексчета:

А от тавана се спускаха цял рояк страховити и зловещи прилепи:

Разбира се, поддадохме се до някъде на консуматорския дух, характерен за празника, и купихме не малко готови украси и аксесоари от магазина: страшен скелет с искрящи очи за закачане на стената; огромен плакат с Косача (Смърт), който залепихме за входната врата; костюми – скелет, призрак и вещица; този на тиква за единия младеж го направих сама.

Ами това е от нас, в този специален, хелоуински репортаж. Снимките са с телефонно качество, но работя по въпроса – обмислям внедряването на „истинска“ блогърска фотографска апаратура 🙂 До скоро.