Архив за октомври, 2012

В петък ходих с децата в Икеа. Това им е любимо място за закрита разходка. Това е единственият магазин в България, където децата са наистина добре дошли, свободни да играят и тичат без да бъдат гледани накриво от персонала. Пълно е с детски кътове, мостри на играчки и арт инструменти, оставени за да ги ползват децата свободно. Но стига хвалби, който е ходил там знае за какво става въпрос, а който не е ходил няма да сбърка, ако пробва един ден.

След посещението ни там се сдобихме с една магическа шапка и две сиви мишлета:

Пинг и Понг в шапката на добрия фокусник

На следващия ден превърнахме всичко това в приказка, която изиграхме поне 10 пъти в домашния куклен театър. А ето я и самата приказка (много бих искала да можехте да ни видите с декорите и костюмите и актьорското майсторство, което вложихме, но поради технически ограничения, ще се наложи за сега само да си ни представите):

Имало едно време един велик фокусник. Той имал голяма вълшебна шапка, в която живеели две сиви мишлета: братчетата Пинг и Понг. Мишлетата никога не излизали от своята уютна шапка, но и нямали нужда от нищо извън нея. Добрият фокусник се грижел всеки ден мишлетата да получават изобилие от вкусно сиренце и прясна вода. Така, мишлета прекарвали дните си в игри, закачки, хапване и доволно поспиване. Всичко си им било наред и нищо не им липсвало.

И всичко вървяло по мед и по масло, докато един ден мишлето Понг казало на брат си:

„Слушай, Пинг, омръзна ми този начин на живот. Всеки ден едно и също правим. Нищо интересно не се случва и нищо смислено. Искам вече да видя широкия свят, който е навън.“

„Какво говориш, братко?“, рекъл уплашено Пинг. „Навън е опасно, не ти трябва да ходиш там. Една малка мишка като нас може лесно да пострада. Диви зверове да те изядат, в морето да се удавиш, а може и някой камък да ти затисне опашката, дорде се усетиш…“

„Не ме е страх от опасностите, Пинг. От звяра ще избягам като се покатеря на едно дърво. Морето ще преплувам със сал. Камъкът и той се изтъркулва, с повече упоритост. Ще тръгна на път да търся приключения. Въпросът е сега: ти ще дойдеш ли с мен, или избираш да останеш тук, в шапката на добрия фокусник?“

Пинг въздъхнал.

„Ще ми липсваш много, братко Понг. Но не мога да дойда с теб. Не е за мен животът с опасности. На добър път и дано се видим пак!“

Двамата дълго си махали, докато Понг се скрил от очите на Пинг.

Но Пинг не се тревожел за липсата на Понг. „Само като си подаде носа навън“, мислел си той, „и ще поиска да се върне обратно. Я да взема аз да си поспинкам.“

Като се събудил от дрямката обаче, Понг все още го нямало. „Нищо, ще изчакам до утре. Като се срещне с първото препядствие, ще му дойде ума в главата.“

Но дните си минавали, а от братчето-пътешественик нямало ни вест, ни кост.

Една нощ Пинг сънувал, че Понг е в беда и има нужда от него. Скочил той разтреперан още преди да е изгряло слънцето.

„Понг има нужда от мен!“, рекъл си той. „Не е за мен животът с опасности, но заради Понг ще трябва да го направя. Дръж се, Понг, идвам да те намеря и спася!“

И потеглил Пинг на дълъг път, решен да намери братчето си и да го спаси, в каквато и беда да бил изпаднал. Много опасности срещнал по пътя си – диви зверове, реки, планини, но Пинг от всичко успял да се измъкне. Страх го било, но продължавал, решен да намери Понг на всяка цена…

Един ден стигнал до един красив и слънчев град. Къщите били боядисани в ярки цветове и изрисувани с красиви фигурки. Обитателите на градчето били добри и приятелски настроени автомобили.

Пинг обиколил града, викайки по име Понг, но никой не му отговарял. Инстинктът подсказвал на Пинг обаче, че Понг е някъде тук, и той само трябвало да го намери.

Една от симпатичните коли, обитаващи града, се приближила до Пинг, и го запитала:

„Хей, какво търсиш?“

„Търся моето братче Понг“, отговорил Пинг. „Едно такова сиво мишле като мен. Знам, че е тук и е в голяма опасност“.

„Никой от нас не го е виждал“, обяснила учтиво колата, червен Нисан, поглеждайки и към своите приятели. „Но всички ние сме готови да ти помогнем в търсенето.“

Зарадвал се Пинг. „Хайде тогава, всички да тръгнем да търсим из целия град, докато го намерим!“

И всички се затичали из целия град, да намерят Понг. Целия град претърсили. Накрая останала само 1 къща непретърсена. Там живеела една зла вещица и никой от обитателите на града не смеел да се приближи.

„Тук трябва да е.“, рекъл Пинг на новите си приятели, когато всички се събрали край къщата. „Ако сме безстрашни, ако действаме задружно, вещицата няма да може нищо да ни направи, и ще спасим моето братче.“

Всички повярвали на думите на Пинг, и се втурнали в къщата на вещицата. Тя, естествено, никак не се зарадвала на натрапниците. Разразила се люта битка. Вещицата хвърляла заклинания към приятелите и се опитвала да ги превърне в мухи. Но всички умело се криели кой където намери, и успявали да избегнат магията.

В това време, Пинг тихичко се промушил към вещицата. Изкатерил се по гърба й и се качил върху шапката й. Вещицата нищо не усетила, понеже била заета да отблъсква атаките на колите. И изведнъж я гризнал за ухото.

„Олелеееее, страшен звяр ме нападна, помоооощ!“, развикала се вещицата. Колкото и да се мъчила да отпъди звяра от себе си, Пинг я хапел люто по най-различни места на тялото. Вещицата се уплашила до смърт. Направила поредното заклинание, и изчезнала от къщата.

Тогава, развълнуваният Пинг започнал да вика своето братче по име. И го чул да отговаря някъде дълбоко под земята. Намерил го заключен в най-дълбокото подземие на къщата.

Двете братчета се прегърнали горещо. После Понг разказал на всички как злата вещица го пленила, за да го превърне в прилеп и да го ползва като свой слуга.

Вечерта, в целия град организирали празненства, които завършили с красиви фойерверки.

Advertisements