Архив за октомври, 2011

Децата по целия свят обичат книжката за жизнерадостната Пипи Дългото чорапче. Весела, независима и щура, случват й се куп приключения – мечтата на всички деца. На днешните родители също ни се налага да си припомним Пипи. И ние сме чели за Пипи в детството си и сме мечтали да приличаме на нея. Бяхме я забравили за известно време и не сме се сещали за нея нито през юношеството, нито през времето, когато работното ни ежедневие ни въртеше около себе си като гимнастичка обръча. Наложи се обаче да си я припомним, когато децата ни за пръв път проявиха интерес към слушането на прочетени истории – и ние без да се замислим, купихме за тях една от любимите си детски книги. И с ужас установихме, че ние вече не само не сме очаровани от героинята Пипи, ами дори и не смеем да си представим хаоса, който би настъпил, ако нашето дете започнеше да прилича на Пипи.

Коя по-точно беше Пипи? Не се заблуждавайте, уважаеми родители, че тя е просто симпатично луничаво момиченце, с безобидна склонност към лъжи – която с известен брой посещения при детски психолог, може да бъде изкоренена и трансформирана в занимания по рисуване и музика. Пипи е своенравна, буйна, недисциплинирана и невъзпитана – накратко, неконтролируема. Отказва да посещава училище, да отиде в сиропиталище и да спазва всякакви правила и норми. Разбира се, порочната среда, в която е отраснала, най-вече е виновна за нейното поведенческо разстройство. Нека анализираме ранното й детство. Майка й починала като Пипи била бебе. Баща й, морски капитан, я взима със себе си по време на своите плавания, вместо да я даде за отглеждане някъде далече от себе си, в здравословна семейна среда. Бащата и моряците на кораба се грижат Пипи да се научи да оцелява при сурови условия и на всяка цена, да готви, да връзва възли и др практични неща. Но не и да сяда прилично по време на чаено парти, или да яде торта с виличка без да се омаже. Както се разбира от книгата, горкото дете така и не успява да се отърси от вредата на семейството си, и така и не става истински, стандартен, средностатистически, средноаритметически, безличен член на обществото. Нещо, което ние не можем да допуснем да не се случи с нашите собствени деца.

Усещам, скъпи родители, че не сте напълно съгласни с мен, макар и подсъзнателно да признавате верността на моите съждения. Да, ще кажете, неразумна е, шантава и странна, но пък е силна, смела, самостоятелна – не може ли децата да приличат частично на нея? Ами отговорът, за съжаление е, че ако искаме децата ни да бъдат силни, смели, здрави, независими и самоуверени, трябва да им позволим своеволията, които си позволява и Пипи – да действа в разрез с общоприетото, да не ходи на училище (олеле) и да се учи от собствения си житейски опит. Зная, че и вие, както мен, не бихте допуснали никога това да се случи. Ето за това, Пипи си остава единствено измислена героиня, а нашите деца си остават едни Томи и Аника, които мечтаят да са точно като Пипи. Докато те самите не станат родители.

Advertisements