Архив за февруари, 2011

Автор Ramiel Nigel (http://www.curetoothdecay.com)

Доклад на зъболекаря Джей Фрийдман в American Journal of Public Health разкрива, че 67% или повече от превентативните вадения на мъдреци са излишни. Тази статия обяснява, че повечето от болежките и болестите, свързани с мъдреците, не са причинени от самите зъби, а по-скоро от хирургическата намеса за ваденето на зъбите. От приблизително 10 млн мъдреци, които се вадят всяка година в САЩ, по-малко от 20 екстракции имат доказани медицински показания за вадене. Най-общо казано, превентативното изваждане на мъдреци се е превърнало в заплаха за общественото здраве и е явен случай на вреда, причинена от медицински лица. Индустрията, прехранваща се с вадене на мъдреци, с лъжите си е превърнала нашите усти в златна мина. Печелят се милиони долари годишно от тези напълно ненужни операции.

Ваденето на мъдреци може да бъде травмиращо за тялото. Типични странични ефекти от ваденето са: болка, подуване, изтръпване и неприятно чувство. Мястото на екстракцията може с годините да се превърне в зона на кавитация – място на загниване на костта в челюстта. Това се случва при неправилно лекуване на мястото на екстракция.
Погрешното мислене при ваденето на мъдреци
Природата е изградила нашите зъби с причина: те са там, за да дъвчем по-добре. Без мъдреците губим важни дъвкателни повърхности. Липсата на добра захапка и повърхност се свързва с влошено физическо здраве и ментални проблеми.

Медицинската теория гласи, че мъдреците трябва да се премахват, само ако има изразени признаци, че причиняват повече вреда, от колкото полза. И въпреки това, този стандарт рядко се прилага на практика. По-скоро потенциалните болки и инфекции са често срещани извинения да се извадят мъдреците още при тяхната поява. Всъщност, в много случаи незначително лечение на венците е достатъчно, за да реши тези проблеми без да се стигне до вадене на мъдреците. Когато мъдреците не показват болестни симптоми, те няма нужда да се вадят само заради страха, че ще има проблеми в бъдеще.

Мъдреците са свързани чрез акупунктурни меридиани с нашите тънки черва и с предната част на хипофизата. Свързани са с централната нервна система чрез троичния нерв, което обяснява защо хората получават сериозни странични ефекти от премахването им.
Болката и страданието, причинено от ваденето на мъдреците
За последните 10г, между 7 000 и 175 000 души са получили перманентно изтръпване, иглички или безчувственост, причинено от увреждането на нерва при изваждането на мъдрец. Някои от тези хора получават чести стрелкащи се болки в главата или лицето.

Заради очевидната вреда, причинена от ненужното вадене на мъдреци, Министерството на здравеопазването на Великобритания е предприело следната политика: „Практиката на профилактично вадене на трети кътници без патология трябва да се прекрати… Няма надеждно доказателство за здравните ползи за пациентите от профилактичното изваждане на зъби без патология.”  (Има се предвид мъдреците)
Безопасни алтернативи на изваждането на мъдреците съществуват
Повечето мъдреци могат да се оставят така, както са. Проучванията на зъболекаря Уестън Прайс показват, че мъдреците не пасват в челюстта заради неправилно израстване и развитие на челюстните кости. Това е резултат от неправилно хранене както на майката, така и на бащата, поне 3м преди зачеване. Кривите мъдреци, които не израстват правилно, могат да се върнат в нормална позиция за растеж чрез ортодонтски апарати за разширяване на небцето, и чрез внимателно поставени ортодонтски телове, които да водят мъдреците до правилна позиция. Тази страница предоставя ресурси, които да ви помогнат да намерите ортопедични ортодонти, които могат да подкрепят това природосъобразно лечение.

Мъдреците обаче не са основната причина за изкривяването на зъбите, тъй като зъбите поникват в мека, пореста вътрешна среда. Милионите хора, които изваждат своите мъдреци, са жертви на лъжите на денталната индустрия. Устите им са превърнати в центрове за печалба. Докато хирурзите забогатяват, хората губят своите зъби. В голям процент от случаите, премахването на мъдреците е било, и продължава да бъде безсмислено.

Връзки

Превод от английски: Натурелка

За майчинството като война

Posted: февруари 3, 2011 in Родителство
Етикети:

За възпитателните методи на днешните родители не може да се даде всеобхватно определение. В днешно време родителите се възползват от свободата си да гледат децата си така, както намерят за добре. Някои четат книги – добре познатият от поколението на родителите ни д-р Спок, новият гуру д-р Сиърс, и всевъзможни други автори: лекари, психолози, майки и пр. Други търсят в Интернет, където гъмжи от майчински форуми, сайтове, общности и чатове. Трети се консултират със съответните специалисти – педиатри, ортопеди, стоматолози, психолози и всякакви други членове на професионалната армия в помощ на загрижените родители. Едно обаче е сигурно – днешните родители имаме ясни и стройни възгледи за възпитанието на децата си. Нищо не е оставено на случайността. Ако в миналото майката се е учила от собствения си опит и от опита на жените в семейството как се гледат деца, в днешно време това би било твърде безотговорно, за да може да си го позволи една майка. Дори и „най-лошите” майки, тези, които работят от сутрин до вечер, пушат, не кърмят, отсъстват за дълго, крещят, и не пекат курабийки всяка неделна утрин, дори и те не си позволяват своеволието да не прочетат съответната литература или да се консултират със съответните светила в областта си.

Днешните родители водим война. Със себе си, с децата си, с обществото, и с останалите родители. И всичко е за доброто на децата. Да, да, дори когато изглежда, че го правим единствено за себе си.

Войната с децата е може би най-ясната от всички. Тази война се е водела още от време оно. Откак обществото е измислило, че трябва да се храним прилично и да стоим мирни, родителите са се опитвали да набият в главите на децата си, че това е правилното, полезно и печеливше поведение. Интересно, защо след като нито едно поколение не е успяло да постигне това преди децата да са станали почти възрастни, всички продължаваме да се опитваме и да се надяваме, че и децата ни ще срещнат същите трудности като станат родители, за да има възмездие на този свят.

Войната със себе си е война, която много родители водим с някаква скрита гордост, като че ли идеята на цялото отглеждане на деца е именно победата над самите нас (всъщност, защо не?). Борим се със собствените си егоистични желания: да поизлезем, да се поразмотаем, да се изкъпем или да не правим нищо, както сме свикнали. Борим се и с неистовото си желание да напердашим и навикаме малкото дяволче, както сме свикнали да постъпват с нас, ако кривнем от правия път. Други се борят с желанието си да махнат с ръка и да оставят нещата на течението, защото вярват, че именно непрекъснатото насилствено възстановяване на „правилното” състояние на нещата е именно най-правилното. Изобщо, и тук варианти много, но важното е, че всички сме мотивирани да победим подлия враг.

Обществото също се явява наш противник. Като започнеш от пушещите, псуващите и цапащите непознати, и завършиш с бабите, които се опитват всячески да ни подлеят вода и да разрушат веднъж завинаги стройните ни и красиви възпитателни методи. Имало баби, които искат да къпят в солена водичка бебето – представяте ли си? Или свекърви, които вместо да седят по цял ден пред печката и с парцала в ръка, докато ние се грижим за бебето си, имат желание да го гушкат – представяте ли си? Добре, че ние знаем с абсолютна сигурност какво е добро за децата ни. Или поне с агресивна и неуважителна реакция се опитваме да изглежда като че ли знаем. Но все пак сме ходили на курсове за бъдещи родители, чели сме и сме питали педиатъра – така че няма как да бъркаме.

Най-интересната война, която водим, за мен е войната с останалите родители. Всички, които не споделят дори частица от собствените ни възгледи, са безотговорни, невежи и изобщо не бива да се наричат родители (защото да имаш деца не те правело автоматично родител, както често се говори напоследък). Безотговорни родители са, например, тези, които: не възпитават правилно децата си; купуват сладки неща; слагат децата си в проходилки; слагат рано на гърне; дават АБ; не дават АБ, а търсят алтернативни лечения; не кърмят; кърмят дълго. Няма смисъл да продължавам, за всеки списъкът е различен. Всъщност, ако отворите който и да е майчински форум, ще се изненадате, че атмосферата далеч не е на подкрепа и насърчение, както може би бихте очаквали. На всеки един зададен въпрос отговорите са категорични, показващи увереността и професионалното отношение на съответните майки. Ако се случи професионалистките да са на противоположни мнения, се заформя люта словесна битка, и всяка страна стига до извода, че тежко и горко на децата на вражеския клан. По градските ни улици битката продължава, макар и по-прикрита. Ако се заслушате в разговорите на майките, бутащи колички, непременно скоро ще чуете някоя да се тюхка как нейната съседка или приятелка не спазва правилата за захранване, пуши пред детето си или го разваля необратимо по някакъв друг коварен начин.

Наскоро гледах в Интернет едно клипче с 1-2 годишно момиченце, което кара стабилно сноуборд. Повечето реакции бяха, разбира се, на одобрение и комплименти за родителите и детето. Но имаше и негативни, например: дали няма да развие някакъв страх по този начин в късна възраст; дали няма да се удари лошо; дали не е всъщност по-голямо, от колкото изглежда; и пр. Но особено ме впечатли едно изказване, в което майката апелираше всички да погледнем отвъд очевидното и да се замислим с цената на колко падания е постигнат този добър баланс; и как тези падания са се отразили на крехката костна структура на това дете. Майката продължаваше с анализ дали всъщност то не е било качено на борда насила, още преди дори да проходи! Изводът й беше неизменно правилен: наблюдавахме само поредното доказателство, че не всеки, който се мисли за родител, е наистина такъв.

Ако трябва да съм честна, тази реакция ми дойде в повече. Аз не споделям мнението на тази майка, че децата трябва да се „пазят” под капак, докато станат достатъчно големи. Но няма как да й го кажа. А трябва, защото моето мнение е правилно, а нейното грешно. Всъщност, ей сега ще отворя някой от моите любими майчински форуми и ще се оплача там. Току виж някоя заблудена се излъгала да ми противоречи. Тогава ще й дам да се разбере колко е безотговорна и невежа. Тази битка трябва на всяка цена да я спечеля!